Дженис го ритна.
— Ставай!
Той изръмжа тихо, но не стана. След малко седна на ръба на леглото, прозина се и се протегна. После разроши вече разчорлената си коса, като разтри тила си с разтворени пръсти.
Дженис се засмя. Той беше толкова сладък. Никога преди това не беше го виждала да изглежда по-прелестен. Красив, чак ти отнемаше дъха. Определено чувствен. Но и очарователен.
Закри с ръка устата си, за да не види усмивката й.
Той я погледна с крайчеца на окото си.
— Какво?
— О, нищо — усмихна му се тя. Беше наистина прелестен.
— Мм. — Той бавно стана, отново се протегна и тромаво се насочи към ваната.
Изпълнена с енергия, Дженис немирно скочи от леглото. Задмина го и стигна преди него до малката вана. Той се намръщи.
Като му махаше с пръст, тя влезе вътре и започна да се мие.
Със скръстени ръце Джайън се облегна на гладката кристална стена. Дженис сграбчи с шепи вода, вдигна ръце и я изля върху ръцете и гърдите си.
— Ох, толкова е хубаво.
Той изви вежда.
Тя повтори обливането.
— Толкова отпускащо!
Никакъв отговор.
Когато тя направи за трети път същото, Джайън се наведе и загреба две огромни шепи с вода и ги плисна върху нея.
Наведена над ваната, тя отметна мокрите кичури коса от очите си. После вдигна втренчения си поглед към внушителната му мъжественост.
— Все още се чувствам чудесно. — При силния й смях две трапчинки се врязаха в бузите й.
Джайън също избухна в смях и размаха пръст към нея. Той коленичи до ваната и приближи лице до нейното.
— И защо си в такова добро настроение днес? — прошепна той.
Миглите й срамежливо прикриха аквамаринените очи. Руменина изби по бузите й.
— Разбирам.
За миг тя вдигна мигли, отправи му страстен поглед, после бързо ги притвори. Вдигна пръст и му махна да се приближи.
Джайън се наведе по-близо, омаян от съблазнителния поглед, който му отправи. Никога преди това не беше виждал този блясък в очите й, дори не подозираше, че тя е способна да го погледне така. Кръвта му закипя.
— Джайън?
— Мм — измърка той до устните й.
— Колко път е до следващия тунел?
Той замълча, зелено-златистите му очи заблестяха от удоволствие. Умен като котка.
— Защо? — измънка той и с устни едва докосна ъгълчето на нейните.
— Защото искам да стигнем, преди да се стъмни.
— Ще ни отнеме половин ден. — Върха на езика му докосна малките вдлъбнатинки в извивката на горната й устна.
Той я близна.
— Не каза ли, че…
— Да, така е. Но реших да те придружа. — Джайън обходи устните й с език.
Тя потрепери при възхитителния допир.
— Предполагам, че това е напълно твой избор.
— Да.
Тя се усмихна, после леко захапа долната му устна.
— Ела с мен до Авария, Дженис. Там ще знам, че си в безопасност.
— Добре. Ще започна пътуването си оттам. Надявам се, че си прав за онова, което ми каза за света на Алианса. След всичко, което видях тук, вероятно е по-добър за самотен пътник.
Не много добър в някои райони. Наивно беше да си мисли така. А съвсем наивно да си въобразява, че той ще й позволи да пътува непридружена от него — и то в Ма’ан.
— Добър избор — измърка Джайън.
Веднъж да пристигнат в Авария, и щеше да е по-лесно да я въведе в родния си свят.
Той не почувства никакво угризение на съвестта за този план.
Джайън Рен никога не отричаше своята същност. Той беше Страж на мъглата, чистокръвен фамилиер, който играеше с цялата сериозност, на която бе способен.
11
Прахът беше изчезнал с вятъра.
Дженис и Джайън си проправяха път по тясната червена пътечка, която им бяха казали, че води до следващия лагер и до тунела.
Пътечката лъкатушеше между многобройни кристални структури, чиито странни извити форми бяха невероятно красиви. Когато задухваше вятър, свистящият звук ги преследваше и цялата земя сякаш звънтеше. Дженис си помисли, че това е чудесно място. Джайън възхитено й се усмихваше. Той се забавляваше от пътуването, чувстваше радостта от първите й впечатления.
Всичко беше приятно, докато стигнаха до огромната равнина. Пред тях, не много далеч, се издигаше голямо кристално образувание.
Дженис сподели една случка от детството си. Някога бе намерила ярко късче кристал. Въобрази си, че прекрасното камъче е вълшебно и предано обикна съкровището си. Карпон някак бе разбрал за него. Попита я защо харесва някакво си парче скала, а не него. Дженис отговори, че повърхността на кристала е чиста и не излъчва лъжи. Той взел камъка и го натрошил на парчета с тока на ботуша си. От този ден тя бе го намразила.
Джайън замислено слушаше историята й. Изведнъж рязко спря. Загрижено огледа кристалния масив пред тях.