В жестокия поглед на Карпон проблеснаха искри.
— Ще го принудя. Когато те докосне, съдбата му е решена.
— Но ти не му оставяш избор!
— Това е цената, която трябва да плати, задето те е познал.
Дженис се извърна със свито сърце.
— След като го убием и всичко се уреди, ще кажа на хората, че съм решил да те взема за своя съпруга. Нали разбираш, Дженис, ще имам и теб, и кралството.
Сграбчи с грубите си ръце раменете й и силно я стисна.
— Планът си го бива, нали?
Дженис не му отговори. Опитваше се да измисли някакъв начин да го обърка. Не понасяше да я докосва.
— Няма да направиш това, Карпон. Аз не съм пряк потомък на кралската династия. Никога няма да се стигне дотам! Разбирам, че се чувстваш измамен. Мога да си го обясня…
— Не. Макар да не беше твой истински баща, моят брат получи пълни бащински права над теб.
— Но майка ми не беше съгласна с това! — напомни му тя.
Тесните му ноздри пламнаха. Беше известно, че майката на Дженис упорито се придържаше към обичаите на своя народ и се съпротивляваше дори на любовта на съпруга си. Глупаво беше, че брат му бе решил да пренебрегне това и дори насила да я вземе за своя жена.
Карпон сви рамене. Накрая на жената доста започна да й харесва.
— Твърде е късно. И двамата знаем, че брат ми правеше всичко, което можеше, за да й достави удоволствие, включително това, да те осинови.
— Направи го, защото мислеше, че ще й достави удоволствие. Но никога не я попита — тихичко каза тя.
Карпон се разгневи.
— Достатъчно! Приготви се за утре и не се съпротивлявай. Предупреждавам те, Дженис, ако не отидеш при него доброволно, аз ще те заведа. — За миг той се поколеба. — Уверявам те, че е известен за твоето посещение. Известно време държим този звяр сам. И ще го направи, така както го правят… с техните жени. Дори след това може да дойдеш да ми благодариш — предизвика я той.
Душата й се разбунтува от този цинизъм. Не знаеше защо, но изпита нужда да защити този непознат фамилиер, пленник, жертвата на тази жестокост.
— Той не е животно. Той е мъж.
Карпон изсъска:
— Ще се убедиш в това, сигурен съм.
Той се извърна, после спря и развеселено изрече:
— Само да не се пристрастиш към неговите похвати, защото моите са съвсем различни.
След тези злокобни думи той я напусна.
Дженис отново се сви на пода. Въпреки че този разговор се беше състоял по-рано този ден, тя все още усещаше зловещото присъствие в спалнята си. Какво да прави? Карпон изложи всичките си планове кратко, ясно и заплашително.
Сякаш тя щеше да бъде само пионка в неговата игра.
Карпон бе убеден, че тя няма избор? Винаги съществува някаква възможност. Само трябваше да я открие.
Братът на Карпон смяташе, че властва над майка й, която бе затворил в луксозна клетка. Но това не му помагаше. Майка й се грижеше за дома, но копнееше за свободата. Също като Дженис, тя въобще не се интересуваше от властта.
Дженис знаеше, че борбата с Карпон щеше да бъде трудна. И ако не се съгласеше с неговия план, той наистина можеше да я убие. Или щеше да я насили да изпълни желанията му. Така действаше той.
Така че какво можеше да стори? Ако направо му се опълчи, той щеше…
Почакай. Може би имаше изход…
Тя ахна. Да! Това можеше да помогне.
Изпъна рамене и горчива усмивка пробяга по красивите й устни. Щеше да участва в играта на Карпон, само че със свои правила. Не утре. Тази вечер.
Глупавият Карпон нямаше да разбере, че й е подсказал отговора на нейната дилема! Фамилиерът можеше да я освободи! Ако първо я обладае, а след това избягат…
Копнеж за свобода нахлу в душата й и я изпълни с надежда. И никога повече нямаше да се тревожи, че ще я принудят да управлява Ганакари. Тази възможност щеше да бъде осуетена с отнемането на нейната девственост.
Дори ако успееха да пленят отново нея и фамилиера — а това бе много възможно — тя никога нямаше да позволи на Карпон да забрави, че е избягала с оня надарен мъж сама и по собствено желание и че той е бил първият й най-добър любовник. Познаваше Карпон. С времето този факт щеше бавно да го унищожи.
И макар да не й харесваше, този план заслужаваше да бъде изпробван. Не искаше да посвети останалата част от живота си на отмъщение, но ако я насилеха, щеше да се получи точно така.
След като взе решение, Дженис се отдръпна от прозореца и започна да се приготвя. Не знаеше много за мъжете от странната раса на фамилиерите, но беше чула, че копнееха за жени.
Молеше се пленникът да я хареса.