— Какво става? — попита тя разтревожено.
— Няколко същества се крият в кристалната грамада пред нас.
— Опасно ли е?
— Мисля, че да, таджа.
Преди още да довърши думите си, един глас се провикна към тях.
— Искаме камъните, които жената крие под наметалото си. Дайте ни ги и ще ви пуснем да си вървите по живо по здраво.
Разбира се, съществото лъжеше, Джайън усети това. Дженис започна да развързва наметалото си.
— Какво правиш?
— Естествено ще им дам камъните. Беше прав, глупаво бе да ги показвам.
— Не си сваляй наметалото, Дженис!
— Не ставай смешен. Заради няколко камъка не си заслужава да умрем.
— Не възнамеряват да ни оставят живи. Веднага след като вземат камъните, ще ни убият.
Тя пребледня от страх.
— Нима ще ни убият…
— И то най-хладнокръвно — довърши той, разкривайки й самата истина. Като се огледа, той изведнъж забеляза, че нямаха никаква защита — бяха на открито и нямаше къде да се скрият.
Нещо профуча във въздуха. Джайън рязко вдигна ръка и улови във въздуха дълъг кристален къс, на не повече от една ръка разстояние от лицето на Дженис. Тя притаи дъх.
Един глас извика:
— Това беше само предупреждение. Дайте ни камъните.
— Ако това, което казваш, е вярно, тогава защо не ни убият? Защо изчакват?
Мускулчета заиграха върху челюстта му.
— Ти си красива жена… — Остави я сама да стигне до заключението.
Тя извърна поглед към кристалното образование. Страх се изписа по лицето й.
— Няма да позволя това да се случи — каза фамилиерът.
Тя рязко се извърна към него.
— Какво искаш да кажеш?
— Застани зад мен — беше всичко, което й отговори. Дженис направи каквото й нареди. Мъжът отново извика:
— Какъв е вашият отговор?
— Ето ти отговора — отвърна Джайън и метна обратно кристалния къс към грамадата. Улучи безпогрешно малката пролука между стените. Разнесе се писък, последван от тишина.
Четири кристални къса едновременно полетяха към тях.
Джайън ги улавяше един след друг й мигновено ги изпращаше обратно откъдето бяха дошли. Всеки един улучваше безпогрешно целта си, смъртоносната им траектория завършваше с агонизиращия вик на поредната жертва.
— Няма да си играем, фамилиере. Свършено е с вас двамата.
Джайън издърпа Дженис до себе си. Дори с невероятните си рефлекси нямаше начин да отблъсне едновременно петнадесет или двадесет къса. Положението беше сериозно, дори по-лошо. Щеше да даде най-доброто от себе си, за да отбие атаката, но се съмняваше дали ще успее. Докрай щеше да защитава Дженис. Вместо да я остави в техните лапи, би предпочел да се дематериализират. Такова нещо можеше да се получи по време на метаморфозата, стига да успееха.
Сложи ръката си на гърба ми, писано, така че да мога да те чувствам. По този начин, когато настъпеше моментът, щеше да бъде в контакт с него.
— Да — прошепна тя разтреперано, като направи точно каквото й нареди. Не разбра молбата му напълно, но му вярваше.
Непрекъснат огън от кристали засвистя във въздуха към тях. Джайън застана изправен, превръщайки се в ясен прицел. Изви едната си ръка и обви кръста на Дженис.
Сетивата му подсказваха, че тринадесет кристални остриета са се устремили към тях. Прекалено много, призна си със съжаление той.
Дженис, аз…
Сигнален огън избухна във въздуха пред гърдите му. Мигновено тринадесетте кристала експлодираха и се разпиляха на прах. Блестяща аварианска сабя просвистя във въздуха с едва доловими очертания.
— Тадж Джайън. — Трейд сведе глава за поздрав, после пристъпи пред двойката. Невероятно умелата му ръка продължи да спира смъртоносните оръжия, отправени към тях.
— Трейд — отвърна мрачно Джайън. — Радвам се да те видя отново. — Джайън се отдръпна вляво, като привлече Дженис със себе си и отблъсна няколко кристални къса. — Най-искрено се радвам.
Загадъчните устни на Трейд се извиха.
— Колко са зад прикритието? — Воинът знаеше, че сетивата на фамилиера щяха да му дадат информация.
— Вече повалих петима, така че седемнадесет. — Джайън хвърли острия къс, който улови. — Последва вик. — Шестнадесет.
Трейд кимна, без да сваля очи от смъртоносните оръжия, които се сипеха към тях.
— Усетил си, че имаме проблем тук — заговори делово Джайън, след като отклони друго кристално копие.
— Да, така е — отвърна Трейд само от учтивост. Дженис се учудваше как двамата мъже можеха да разговарят толкова спокойно. Сякаш не се бореха за живота си!
И двамата фамилиери даваха най-доброто от себе си, за да отклонят атаката. Но враговете бяха прекалено много. Джайън и Трейд нямаше да успеят да ги отблъскват дълго.