Със светкавична скорост Трейд унищожи седем кристални копия със саблени удари. Експлодиращите кристали му напомниха за кристалните зърна, които Яниф винаги носеше на ушите си. Символът на вечно променящата се сила на чарл.
— Кристалите могат да променят енергията си — прошепна един глас в главата му. Трейд вдигна вежди от неочаквано предложената му идея.
— Отдръпни се, тадж Джайън.
Грабвайки Дженис със себе си, Джайън отскочи няколко стъпки от аварианския воин. Докато сабята в лявата му ръка усърдно се движеше с мълниеносна бързина, Трейд протегна другата си ръка с пет разтворени пръста в посока към кристалните образувания от дясната му страна.
Той призова тайната си сила — пирокинезата.
И тя, както винаги, мощно се надигна в него.
Светлинни волтови дъги се спуснаха към тялото му, обляха го, като непрестанно нарастваха по сила и брой. Небето над тях, което само преди миг беше ясно, зловещо притъмня. Силен тътен на гръмотевица проехтя над тях.
Дженис се взираше удивено в изваяните черти на аварианския воин, който спаси живота им. Зелените му очи блестяха от енергия! Беше чувала за тези мъже, но никога не ги беше виждала. Говореха, че всеки от чарл носи светлината в себе си и следователно може да надделее над силата на мрака, който ги заобикаля. Като гледаше този висок въздържан мъж, тя повярва в легендата.
Пет назъбени светкавици от широко разперените му пръсти се насочиха към кристалната постройка от дясната му страна. Мълниите улучиха целта си и потънаха в стените на кристалите.
Отначало нищо не се случи.
Изведнъж в кристалите започнаха да се появяват разноцветни ярки проблясъци, които непрекъснато се увеличаваха по брой и сила. Мълниите на Трейд бяха променили вътрешната структура на кристала, която предизвика създаването на силни пиезоелектрични полета.
Петте смъртоносни мълнии се върнаха и се насочиха право към тях двамата.
— Ще ни изгорят на пепел! — Дженис ужасено се сви в Джайън.
И точно когато огнените ленти бяха над тях, Трейд вдигна блестящата си сабя и улови смъртоносните мълнии с нея. Те изсъскаха, заискряха и жадно обвиха оръжието.
С плавно движение Трейд замахна със сабята и я насочи право към голата кристална скала пред тях.
С удвоена сила мълнията с гръм излетя от оръжието, стрелна се към скалата и я превърна в червен облак прах.
Бандитите закрещяха, докато се опитваха да избягат от прикритието си.
— Той е воин на чарл!
Със спокойни движения Трейд изпрати нови пет мълнии към кристала, като повтори предишните си действия. Бандитите побягнаха като подивели животни. Вторият заряд унищожи половината от предната стена, зад която се бяха скрили.
— Както виждам, не си си губил времето — одобрително отбеляза Джайън, като наблюдаваше съществата, които щяха да убият него и Дженис.
Трейд леко се усмихна.
— Почва да става отегчително.
Последният взрив унищожи останалата част от барикадата. Войнът свали оръжието си чак когато и последния бандит побягна.
— Нещо тича към нас отзад…
Джайън бутна Дженис зад себе си, приклекна ниско и се подготви за атака.
Едно странно чуждоземно същество ругаеше и със силно пъшкаше се опитваше да ги достигне.
Трейд сложи ръката си на рамото на Джайън.
— Това е водачът ми, Грунтел — той е малко бавен и съвсем безопасен.
— Изчакай Грунтел да се бие! — викаше водачът. Сякаш разбойниците щяха да бъдат така любезни да започнат отново битката след пристигането му.
— Всичко свърши, Грунтел. — Трейд скръсти ръце пред гърдите си и заклати глава, докато уигамабобът с тежка стъпка се приближаваше към тях.
Джайън се вгледа с интерес в чуждоземното същество. Водачът му изглеждаше познат. И тогава си спомни, че го беше видял, когато с Дженис влизаха в тунела на Ганакари. Фамилиерът се опита да използва специалните си сетива, за да прозре каквото може за странното същество.
Грунтел, не разбирайки защо фамилиерът го гледа така натрапчиво, му отвърна, като взе презрително да го души.
— Веднага престани! — Джайън бутна подсмърчащата муцуна настрани.
Дженис се закиска зад ръката си.
Трейд отклони поглед, очите му весело заблестяха. Доста необичайно поведение за него.
— И така Трейд, как ме намери? — Джайън загърби водача, който продължаваше да го души от разстояние.
— Яниф ме изпрати.
Джайън се засмя.
— Яниф, моят стар приятел. Трябва да му благодаря за помощта. На теб също, Трейд. Ти ни спаси живота. Няма да го забравя.
Почувствал се неудобно от похвалата, Трейд деликатно омаловажи постъпката си, сякаш тя беше обикновено нещо.