— Този, който мирише вкусно, е благовъзпитан — провъзгласи Грунтел.
Джайън се намръщи на странния водач, но Грунтел не му обърна внимание. Той се облегна на кривата си тояжка, като още се мъчеше да си поеме дъх.
Дженис пристъпи напред.
— Аз съм Дженис. — Тя протегна ръка към аварианина. — Също ти благодаря.
— Прости ми, таджа. При цялото това вълнение забравих да ви представя. Това е Трейд та’ал Яниф. Член е на огромното ми семейство.
Очите на Трейд трепнаха към Джайън. Беше чул да нарича жената „таджа“. А тя не беше фамилиерка. Нима това беше принцесата, която твърдяха, че е откраднал?
Тя не знае. Джайън изпрати мислите си само на Трейд.
Трейд повдигна вежда и погледна въпросително към Джайън над главата на Дженис. Това ще усложни нещата. Остави ги засега така.
Трейд кимна с глава на Джайън и пое протегната ръка на Дженис.
— Няма нужда да ми благодарите.
— Разбира се, че има. — Тя му се усмихна мило. Трейд веднага се досети защо Джайън е укрил тази жена. Беше пленително красива, по свой собствен начин. Докато те се биеха, тя стоеше смело на мястото си. Беше точно от този тип жени, на които Трейд се възхищаваше. Необикновена и смела.
Джайън усети явното му възхищение и му изпрати предупредителни сигнали. Трейд се усмихна леко. Фамилиерите бяха много ревниви към това, което смятаха за свое. Призна правото на Джайън с почтително кимане.
Всъщност Джайън беше един от няколкото мъже, които Трейд уважаваше. На Стража на мъглата се възхищаваха всички в Алианса и особено в Авария. Имаше репутация на честен мъж. Смел и уважаван фамилиер, който държи на думата си. Неговите хора много го обичаха.
— Дженис ме придружава до Авария. — Джайън срещна очите на Трейд. Думите му излъчваха огромна нежност. — А така нашето пътуване ще бъде по…
— Очарователно — дипломатично довърши Трейд.
Дженис се усмихна.
— Какви прекрасни думи. Ако вие сте пример за всички авариани, тогава трябва да призная, че с нетърпение очаквам да посетя вашия свят.
Джайън мигновено се ядоса, прояви котешката си ревност.
— Страхувам се, писано, че Трейд е доста по-различен от повечето авариани.
— Така ли? — Тя огледа замислено силния сдържан воин — от дългата му до кръста тъмна коса до искрящите му нефритени очи. — В какво отношение? — полюбопитства.
С ръце на бедрата Джайън се извърна към Трейд, предизвиквайки го да отговори на този въпрос. Но Трейд само се усмихна.
Не след дълго аварианинът се чудеше дали вътрешният му глас, който му напомни, че кристалите преобразуват силата, беше действително собственият му глас.
Останалата част от пътуването до подземния лагер премина без особени събития, освен че Грунтел постоянно подсмърчаше и душеше след Джайън, а той с раздразнение пъдеше уигамабоба надалеч.
Стигнаха входа на тунела преди полунощ и бяха щастливи, че напускат този свят.
Подземният лагер беше напълно пуст. Джайън съобщи на групата, че това не е нещо необикновено, когато някой е бил нападнат. И макар че се зарадваха, дето няма да се срещнат с други непочтени обитатели на тази планета, биха били доволни да поразпитат местните за следващия свят.
Дженис си пое дълбоко дъх.
— Чудя се какво ли ще намерим от другата страна. — Досега нямаха много късмет с редицата тунели, които свързваха световете.
Джайън стисна ръката й.
— Ще бъда до теб, таджа.
— Не се тревожи — отвърна Грунтел. — Всичко прекрасно. Добро място. Добри хора. Ще ги харесаш.
Трейд се извърна към водача си.
— Сигурен ли си, Грунтел?
Водачът заклати нагоре-надолу изкривената си глава.
— Много добро място. Много удобно.
Трейд се извърна към Джайън и Дженис.
— Да се надяваме, че е така. — Той дръпна настрани Джайън и му каза: — В случай че Грунтел греши, аз ще тръгна първи, тадж Джайън. — Той извади кийракс от ножницата.
Джайън кимна благодарно за възможността да защитава Дженис.
Трейд пристъпи с единия си крак в тунела. Обърна се и извика на Грунтел:
— Много хубаво място, а?
— Много хубаво — потвърди Грунтел.
Трейд пристъпи в прохода, който свързваше двата свята.
Джайън изчака няколко минути, в случай че Трейд изпрати предупредителни сигнали, но нищо не последва. Което можеше да означава нищо или всичко.
— Хайде, писано. — Джайън поведе Дженис в прохода.
Грунтел веднага ги последва, като продължи да подсмърча.
Ако някой се намираше в подземния лагер, щеше да чуе как фамилиерът съска на уигамабоба. Последва заповедта:
— Спри!
А после женски весел смях.