Земята пред тях беше съвършено прекрасна. Докато студът не ги връхлетя.
— Не каза ли, че това място е много приятно? — Трейд загърна около тялото си наметалото, като отпрати скептичен поглед към Грунтел.
Водачът засия и пое дълбоко студен въздух. Издиша с явно задоволство, като широко се хилеше.
— Много приятно!
Дженис се усмихна, треперейки.
— Изглежда, той обича студа.
— Вероятно е така. — Трейд прибра кийракса.
— Чудя се по кой ли път да тръгнем? — Дженис посочи трите ледени пътеки пред тях. Те водеха към едно хълмче с гора, покрита с лед и лунна светлина. Въздухът, макар и студен, беше свеж, чист и ободряващ. В този свят сега беше нощ.
— Ще тръгнем по средната пътека! — изцвърча Грунтел. Той се втурна пред групата и щастливо поведе направо.
Джайън погледна въпросително Трейд, чудеше се дали да го последват. Трейд сви рамене.
— Изглежда толкова добра, колкото и другите.
— Вярно е.
Те последваха самопровъзгласилия се водач. Джайън привлече Дженис под топлото си наметало.
— Така по-добре ли е? — прошепна той.
— Малко. — После кимна, усещайки сладостната топлина под двата пласта наметала. — Винаги си бил топъл и приятен, Джайън.
Усмивка разтегли устните му.
— Мислех си същото и за теб. — Погъделичка я под наметалото.
Тя се засмя весело. Тънък слой сняг покриваше ледената пътека. Стъпките им скърцаха по снега и всичко около тях беше обляно от лунна сребриста светлина.
— Сребро и лед — меко каза тя. — Истинско вълшебство.
Джайън сведе поглед към нея.
— Да.
Дъхът й спря в гърлото. На сребристата лунна светлина той изглеждаше още по-великолепен, ако това беше възможно.
— Радвам се, че в този момент съм с теб, о, Страж на мъглата.
Дженис вярваше в значимостта на всеки миг. Френзите учеха, че хората възприемат реалността на един живот чрез отделните моменти и избираха такива, които да отделят в паметта си. Когато тези мигове се натрупат, техните следи формират магическа спирала, по която се извисява вътрешното душевно състояние на човек. Вярата на фамилиерите беше почти същата.
Простите й думи го трогнаха.
— Също и аз, писано. — Той леко докосна с устните си нейните.
Джайън бръкна в джоба си на кожените си бричове.
— За теб е. — Подаде й малък шлифован червен кристал. — Да замени този, който Карпон ти е отнел.
Сълзи се появиха в очите й. Дженис задържа съкровището в дланта си, после присви пръсти над скъпия подарък. Знаеше, че през останалата част от живота си всеки път, когато погледне дара на Джайън, тя ще си спомня за невероятната нощ, която бяха споделили в кристалната стая.
Той й беше дарил нов момент, който да въведе в линията на живота си.
— Винаги ще го пазя и ще го обичам.
— Както аз те обичам. — Той я целуна по устата и измърка до хубавите й устни.
Грунтел задърпа Трейд за ръкава.
— Виж! Виж ги какво правят! — Той посочи към прегърнатата двойка.
Трейд се закани на любопитния водач.
— Не гледай натам.
Грунтел почеса набраздената си глава.
— Не?
— Не. — Трейд извърна напред муцуната на капризния водач и продължиха да се спускат.
— Хм. И тя си мисли, че той е вкусен! — обясни Грунтел.
— Не по този начин! — Трейд извърна поглед и продължи по пътеката.
Призори те стигнаха до едно каменно жилище до заледен поток. През нощта не бяха срещнали никакви същества и Дженис бе започнала да се чуди дали Грунтел беше прав в избора на пътека.
— Да отидем там! — развълнувано каза Грунтел. — Приятели. Ще отдъхнем през деня.
— Нима ни казва, че ще намерим подслон? — попита Джайън.
— Така изглежда.
— Уморена ли си, Дженис? — Той я притисна до себе си. — Или искаш да продължим?
— Не продължава! — Грунтел заподскача нагоре-надолу.
— Твърде далеч тунел. Твърде опасно. Трябва помощ!
— Опасно? Какво имаш предвид под опасно? — попита Джайън, загрижен за Дженис.
— Пътят много стръмен. Нуждаем се от помощ.
— Предполагам, че иска да ни обясни, че пътят става труден.
Грунтел заклати глава към Трейд.
— Може би трябва да приемем съвета му, тадж Джайън. Досега той ми доказваше, че знае какво говори.
Джайън сведе поглед към Дженис. Предполагаше, че тя няма да си признае, но знаеше, че е уморена.
— Ще спрем.
Трейд и Грунтел тръгнаха напред.
— Защо те пита какво да прави, Джайън? Трейд не изглежда мъж, който пита такива неща. — Дженис вдигна поглед към него, а въпросителният израз правеше още по-красиви нежните й черти.
Джайън замълча.
— Такъв си е той — хитро отвърна той.
После сви рамене, като се преструваше, че темата не го интересува. В действителност беше изумен от проницателното й наблюдение. Трябваше да предупреди Трейд да бъде по-внимателен.