Грунтел заблъска по дървената врата с кривата си тояжка.
Отвътре се чу силен лай, последван от дрезгаво мърморене. Няколко минути по-късно вратата се отвори и се показа същество, покрито с козина, което беше високо почти колкото двама мъже. Имаше кафяви кръгли очи, заоблен черен нос и две малки заострени уши, които стърчаха под прав ъгъл на върха на главата му. Той почука челото си, за да покаже, че няма апарат за превеждане.
Грунтел поведе разговора вместо тях, като заговори със съществото със сумтене и гърлени звуци. Очевидно те се познаваха.
Грунтел се обърна към тях с двузъбата си усмивка.
— Ого ви пуска да останете за почивка.
Трейд кимна.
— Кажи му, че благодарим за любезността му.
Грунтел преведе. Езикът на Ого изскочи от широко отворената му муцуна, от което всички се увериха, че това е неговият вариант на усмивка. То ги въведе вътре.
Доволна, че решиха да останат тук, Дженис огледа гостната на малката къщурка. Стаята беше осветена от голяма камина. Вълнени килимчета покриваха пода, по който бяха разпръснати ниски възглавници, явно предназначени за почивка. Малко котле с гозба висеше над огъня, апетитна миризма изпълваше стаята.
Дженис въздъхна. Развърза наметалото си и уморено се отпусна на най-близката възглавница. Джайън седна до нея. Дженис отново се зачуди на котешките му навици. Фамилиерът седна много близо до нея, като докосваше различни части от тялото й със своето. Сякаш мълчаливо искаше да изтъкне присъствието и значението си, докато в същото време показваше на всеки, който го наблюдава, че смята тази жена за своя собственост.
Трейд мигновено разпозна позата, защото беше я виждал безброй пъти при други фамилиери, мъже и жени. Това беше друга фамилиерска загадка — те бяха независими и въпреки това се държаха като закрилници към онези, за които се грижеха.
Ого беше щедър гост. Той предложи на всички топла супа, като подаде първата купа на Джайън. Някак бе усетил, че това беше фамилиерът, чието одобрение трябва да спечели.
Стражът на мъглата наклони глава и опита бульона. Като използва специалните си сетива, той установи, че храната няма да бъде вредна за тях.
— Безопасно е — тихичко изрече той. Дори Ого да не можеше да го разбере, не искаше да оскърби щедрото чуждоземно същество в неговия дом. После подаде купата на Дженис, така че да може тя първа да се нахрани.
Тя беше много гладна и с благодарност прие ястието. Сръбна няколко пъти, преди да похвали вкуса му.
Всички нетърпеливо изпиха своя дял.
След като приключиха с храненето, Грунтел и Ого като стари приятели поведоха разговор до огъня. След време Грунтел се извърна към Трейд.
— Ого казва, че ще ви заведе до тунела с неговите уий-чак-чак.
— Уий-чак-чак… Какво е това? — Трейд се беше проснал върху няколко възглавници със скръстени ръце зад главата. Въпреки отпусната му поза аварианинът, както винаги, беше нащрек.
— Той казва много жестоки, много смели. Могат движат върху лед. Уий-чак-чак уважавани от всички. Ще заведат само ако вас харесат.
— Хмм. — Кичур от косата му се беше пъхнал под наметалото и когато той се обърна на една страна, се оскуба. Трейд изкрещя раздразнено:
— Попитай го дали има кожена връв, с която да си вържа косата.
Грунтел изсумтя нещо на Ого. Ого изплези език.
— Казва няма. Твърде лошо за воин, който мисли, че не е чарл.
Трейд присви очи. Без да обръща внимание на явното удоволствие на Грунтел, той наблюдаваше как Джайън положи заспалата Дженис на една от възглавниците. Разсеяно се зачуди какво ли е да се грижиш така за жена. Да почувстваш този вид…
Мислите му го разтревожиха, затова, както беше обичайно за него, той ги отхвърли.
— Изтощена е. — Джайън я покри с наметалото си.
— Това твоята таджа ли е, Джайън? — попита Трейд без заобикалки.
— Нима съм казал това?
— Знам, че си бил заловен в Ганакари — видях през какво си минал.
Джайън беше впечатлен от способностите на Трейд.
— Не знаех, че можеш „да виждаш“, Трейд.
Лека иронична усмивка изви изваяните устни на тъмнокосия мъж.
— Не, не съм направил много. Разкрих се пред Гилдията, за да спася Реджар.
Джайън стана.
— Върна ли се Реджар?
— Да. — Трейд му разказа историята. — И доведе съпруга, която не е фамилиер.
Джайън се присъедини към смеха му, внимавайки да не събуди Дженис.
— Реджар винаги е бил пръв, когато се отнася за сияйни нови пътеки.
— Вярно е — съгласи се Трейд, когато си помисли за капризния си доведен брат. Беше сигурен, че наполовина фамилиер, той няма лесно да издържи уроците на Яниф. Малкото, които беше усвоил като по-млад, беше достатъчно да му покаже, че всеки като Реджар трябваше да бъде впримчен в юзди. Очите на Трейд заблестяха, когато си представи как Лорджин безжалостно го дразни.