— Значи си спасил и Реджар. Много съм ти задължен, Трейд.
Аварианинът се подразни.
— Не ми дължиш нищо. Трейд не обича да е задължен или да са му длъжни.
— И въпреки това… — започна твърдо Джайън.
Скулите на Трейд се обагриха в тъмен бронз.
— Как се измъкна от Ганакари?
— Дженис ми помогна да избягам.
— Трябва да е много объркана.
— Винаги е била. Тя не е от Ганакари — тя е френзи.
— Френзи? — Трейд го загледа замислен.
— Какво?
— Знаеш ли нещо за френзите?
— Не много. Само че са скитнически народ.
— Има няколко френзи в Зариан, където живея. Те са страстни хора.
Усмивка на мъжко превъзходство пробяга по лицето на Джайън, но той не каза нищо.
— Аха. — Трейд само можеше да си представя. — Тя танцува ли за теб?
— Какво искаш да кажеш?
— Не трябва да питаш, ако го направи. Говори се, че жената френзи има специален танц и го изпълняват само веднъж в живота си, за един човек. Мълвата е, че е мистичен и жречески. Тя не използва думи, а само движения, за да резонира с душата на наблюдателя. Танцът описва образа на чистата любов. Този, който веднъж го е видял, става неин завинаги.
Джайън беше слисан. Втренчи се в заспалата Дженис.
— Не знаех — измърмори той.
Трейд отклони темата за любовта и предаността, чудейки се кога ли и Джайън ще започне да се тревожи от тези неща.
— Гилдията е много разтревожена за теб. Иска да те види.
— И аз тях. Има много неща, които трябва да обсъдим. Фамилиерите са в голяма опасност, Трейд. Ще призова за помощ всички, които се отнасят благосклонно към чарл.
Трейд свъси вежди. Щом Джайън казва такова нещо, значи наистина е сериозно.
— Ще заведа теб и твоята таджа невредими до Авария, Джайън.
— В това не се съмнявам. Яниф е изпратил най-добрия, за което съм му благодарен.
Трейд склони глава при похвалните думи, изречени от мъжа, когото много уважаваше.
— Хайде да отдъхнем малко. Имам чувството, че пътуването ни няма да е от най-приятните.
— Вярно е. Трябва да се справим с тези свирепи Уий-чак-чак. — Трейд спря за миг, после добави невъзмутимо: — Може би ще им хареса миризмата ти, Джайън.
— Защо да бъдат изключение? Очевидно на всички им харесва.
Трейд изсумтя.
И двамата легнаха на възглавниците за кратка почивка.
Следващата нощ, когато луната изгря, Ого поведе групата зад къщурката.
До оградата имаше ниска, наподобяваща сал, платформа. В средата й се издигаха високи пилони с напречни греди. Ого направи знак на Джайън и на Трейд да застанат до пилоните, докато Дженис и Грунтел седнаха в краката им един срещу друг.
— Сега ще изведе уий-чак-чак — осведоми ги Грунтел. — Надявам да ви харесат. Много жестоки.
Джайън и Трейд кимнаха сериозно. Силен лай се чу от бараката. Двамата мъже се приготвиха за битката, която можеше да последва. Ого се показа зад ъгъла.
Той водеше със себе си осем тумбести животни с пухкави глави и с изплезени езици. Те имаха широки лапи и въртяха опашките си. Бяха само педя и половина високи. Очите и на Джайън, и на Трейд се разшириха от учудване, но нито един от тях не каза нищо. И двамата обаче си мислеха едно и също нещо — това ли са свирепите животни?
Ого впрегна уий-чак-чаките и се качи на платформата. Зачака разтревожено.
В началото уий-чак-чак само вдигаха врява и душеха всичко наоколо. Ого изглеждаше напрегнат.
След това едновременно вдигнаха кръглите си носове във въздуха, задушиха миризмата и всичките извърнаха глави и се вторачиха в Джайън.
Фамилиерът се взираше в тях с присвити очи.
Осемте уий-чак-чак издаваха звуци, подобни на кикот, а разтворените им челюсти и с бели зъби приличаха на усмивки. После те сведоха глави и започнаха да теглят платформата.
— Сега можем вървим! — щастливо извика Грунтел. И те тръгнаха. С тромава стъпка и едва-едва.
Доста по-късно все още не бяха излезли от предния двор.
Устните на Джайън се извиха иронично. Изведнъж осъзна абсурдността на ситуацията. Той отчаяно се опитваше да не избухне в смях. Дженис започна да се киска зад яката на наметалото си. Трейд замига и отклони поглед вдясно. Подозрително кикотене се чуваше от неговото място на платформата.
Джайън притисна ноздрите си.
— Какво правим? — попита той всички, които го слушаха. Платформата едва се тътреше по главната пътека. Трейд се извърна към него и каза съвсем сериозно: