— Ние се Уий-чак-чаким.
Джайън и Дженис едновременно избухнаха в гръмогласен смях. Ъгълчетата на устните на Трейд се извиха.
— Добре че харесаха миризмата ти, Джайън — добави шеговито Дженис. — В противен случай кой знае колко време, щяхме да загубим!
Този път дори Трейд се засмя, докато странната каруца се влачеше по пътя.
Уий-чак-чак доказаха ползата си, когато започнаха да се спускат в дерета. Широките им лапи с остри нокти се забиваха в леда и те преминаваха през места, където щеше да е много трудно за пътници, които вървят пеша.
Дженис си спомни колко прекрасно беше пътуването през ледената гора под светлината на звездите. Студеният свеж въздух, сребристите клони на фона на тъмното небе рисуваха пред нея магическа картина, която никога нямаше да забрави.
Джайън стоеше зад нея, мускулестите му крака притискаха гърба й. Присъствието му допълваше прекрасното настроение на тази нощ, макар че щеше да се наслаждава на гледката дори той да не беше с нея. Но нямаше да е същото. Сякаш фамилиерът правеше всичко наоколо по-добро и сигурно. Той беше такова приключение в живота й!
И освен това я караше да се чувства невероятно жизнена! Не само заради еротичния му опит, а заради всичко друго. Подозираше, че впечатлението й не се дължи само на пътуването. Около него винаги си беше така. Нямаше друг с такова мощно и жизнерадостно присъствие.
Тя отново се натъжи при мисълта, че трябва да го напусне.
А той сякаш почувства внезапната промяна в настроението й, защото протегна ръка и погали шията й, както си разговаряше с Трейд. Несъзнателният нежен жест дълбоко я трогна. Тя благодарно потърка бузата си с ръката му.
На зазоряване стигнаха до тунела.
Входът му се издигаше в средата на гората, самотен, тих и пулсиращ със светлина. Дженис се досети, че беше скрит умишлено. Грунтел потвърди мислите й, като им съобщи със скованата си реч, че този тунел води към света на Алианса. След като влязат в него, ще бъдат съвсем близо до друг, който води директно до Авария.
Мъжете се поздравиха при тази новина.
Дженис се радваше, че най-опасната част от пътуването им очевидно бе приключила, но се натъжи при мисълта, че трябва да се раздели с Джайън. Върна спомените си назад — когато отиде при него, окования във вериги пленник, тя не бе си представяла, че между тях ще се развие такава връзка.
Тогава изобщо не очакваше, ще срещне някого като Стража на мъглата. Как би могла да го знае? Със сигурност няма такъв като него.
Грунтел изненада всички, като се сбогува с тях.
— Няма ли да дойдеш с нас? — попита Трейд водача, като го дръпна настрана.
— Няма дойде. Тук Грунтел свърши. Доведох, както обещах. Трябва да се прибира вкъщи.
— Разбирам. — Поради странни причини Трейд се натъжи, като разбра, че придружителят му си тръгва. Всъщност той беше започнал да харесва уигамабоба. Водачът му го спаси, когато го улучи отровната игличка.
— Защо не дойдеш с нас в Авария? — попита той, като сам се изненада от въпроса си. — Сигурен съм, че можем да ти намерим място.
Грунтел заклати муцуна, малките му очички заблестяха.
— Трябва да се прибира вкъщи — повтори тъжно той.
Трейд кимна разбиращо. После извади сребристо черна кесия с тежки камъни и я подаде на Грунтел като заплащане за услугата му.
Грунтел се захили и нетърпеливо загреба в торбичката.
— Много добро заплащане, рицарю на чарл! — Той изигра малкия си танц, въртейки се на широките си стъпала.
Трейд се усмихна.
— Грунтел, аз не съм рицар на чарл.
Грунтел прибра камъните в сивата си мантия, без да обръща внимание на твърдението на Трейд — както правеше от самото начало.
— Извършиш огромно дело — спасиш всички нас. Може би получиш специална награда от чарл!
Чертите на Трейд мигновено се вкамениха.
— Нищо не искам от чарл.
Грунтел наклони глава встрани.
— Иска нещо. В сърцето. Дълбоко. Грунтел знае.
Аварианинът се изчерви от нахлулата в лицето му кръв. Обърна се с гръб.
— Задоволи желанието на сърцето си. Никога не боли. — Той потупа по гърба воина с грубата си, обрасла с козина, ръка.
Аварианинът помълча, после каза меко:
— Сбогом, Грунтел. Желая ти всичко добро — и тръгна към входа на тунела.
— Не забравяй думите на Грунтел, рицарю на чарл! — извика след него Грунтел, когато аварианинът мина входа.
Трейд се поколеба за миг, но после продължи.
Грунтел се облегна на малката си крива тояжка, докато се увери, че всички ще влязат невредими в тунела. След това доволно продължи по своя път.
Уигамабобът винаги приемаше сериозно работата си на водач.