12
Пътуването мина добре и късно същия ден тримата влязоха в приемната на тунелите за Авария.
Дженис се възхити от красотата на тази планета. Широките улици в селището бяха павирани и водеха до централен площад, обграден от магазини. Навсякъде имаше разцъфнали дървета и цветя, чийто екзотичен аромат изпълваше въздуха.
В Авария беше ден и Дженис вдигна поглед към ясното синьо небе. Лекият ветрец развяваше косата й. Птичките чуруликаха в дърветата и храстите и тя забеляза многобройни кристални камбани, които висяха на различни места, а тихият им звън изпълваше с музика въздуха и оживяваше прекрасната гледка.
Авария беше по-красива от всичко, което беше чувала. Вдъхна дълбоко сладостния аромат на цветя.
— Красиво е, нали? — усмихна се Джайън.
— Да, дори по-прекрасно, отколкото си представях. — Тя сияеща се извърна към него. — Радвам се, че дойдох с теб тук! Това е едно от местата, които винаги съм си мечтала да видя.
— Радостта ти ме прави щастлив. — Той вдигна ръка и отметна един кичур от лицето й. — Ти сама ще решиш, но може би ще искаш да видиш и Ма’ан — предложи той.
Като чу думите на фамилиера, Трейд надигна вежди. Джайън беше мъдър и опасен ловец. Подобни тактики не бяха известни на аварианските воини. Той очаровано наблюдаваше сцената, която се разиграваше пред него.
Дженис широко отвори очи от изненада.
— Родния свят на фамилиерите? Нали не пускат никого в Ма’ан без лична покана, фамилиерите ревностно пазят уединението си. Какви ли не мълви се носят за това място. Някои казват, че е тайнствен свят, суров и непрощаващ. Други твърдят, че е приказно място.
Каквато и да беше природата там, Дженис беше сигурна, че едва ли ще има възможност да я види. Щеше да бъде глупаво да не се възползва от сегашния изключителен шанс.
— Много мило от твоя страна, Джайън.
Трейд скръсти ръце пред гърдите си. Мило. Джайън беше напълно във властта на това момиче. Воинът търпеливо наблюдаваше как Стражът на мъглата се покорява на женски капризи. Такава гледка не беше за изпускане.
— Значи ще дойдеш? — умоляваше я Джайън искрено. Той знаеше много добре какво означава такава покана за нея.
— Ако смяташ, че няма да ти причиня някакви неприятности… — Тя нямаше представа, че фамилиерът нарочно изчаква момента, в който тя сама ще реши.
Джайън се усмихна — като котката, каквато беше… единствено и само той, водещ тази сложна игра.
— Никакви неприятности, таджа.
— Тогава мисля, че ще ми хареса. — Тя благодарно му се усмихна.
— Добре. — Той взе ръката й. — Разбира се, ще бъдеш наша.
— Наша? — Тя учудено го погледна.
— Просто така се казва.
Трейд знаеше, че не е точно така. Когато един фамилиер заведе някого в своя дом и изрече тези думи, той предявява правата си пред семейството си и неговият дом е отворен за избраницата, която става негова.
Той я поведе към дома на Кру и Сулейла, преди Дженис да му зададе въпроса, какво иска да каже с тези думи.
Беше прекрасен ден. След всички опасности живи и здрави бяха пристигнали в Авария. На Дженис й се отваряше рядката възможност да види Ма’ан. Нямаше да напусне Джайън за известно време. Обзе я остро чувство на щастие.
Трейд забеляза леките стъпки на Дженис и блясъка в очите й и трябваше да признае, че Стражът на мъглата се бе добрал до победата.
Не че имаше някакви съмнения в резултата. Но продължаваше да се чуди каква ли ще е реакцията на момичето, когато тадж Джайън я въведе в родния си свят, изолиран от другите светове.
Трейд си позволи крива усмивка. От това, което беше разбрал за Дженис, не мислеше, че тя ще приеме леко положението.
Той почти завидя на Джайън за предстоящата схватка. Самият той винаги бе харесвал опасностите.
От всякакъв вид.
Преди да стигнат до дома на Кру, срещнаха стария магьосник Яниф.
— Джайън! — зарадва се той и сърдечно потупа фамилиера по гърба.
— Яниф, стари приятелю. — Джайън прегърна стареца. — Трябва да ти благодаря.
— Шшт. Няма за какво да ми благодариш. Радвам се да видя, че си невредим и си в добра форма.
— Да, но за това трябва да благодарим на Трейд. Ако не беше той, нямаше да сме тук.
Яниф одобрително изгледа зеленоокия воин.
— Никога не съм се съмнявал в теб, синко.
Червенина изби по бузите на Трейд. Тъй като се чувстваше неудобно от всякакъв вид похвали, той измърмори:
— Тадж Джайън направи повече.
— Нима се опитваш да ми кажеш, че тадж Джайън преувеличава, Трейд? — отвърна хитро Яниф.
Както и да отговореше, Трейд се оказваше притиснат. Раздразнен от магьосника, той се втренчи със смразяващо безразличие напред и отказа да отвърне.