Яниф се засмя.
— Ти извърши едно доблестно дело за гилдията и за фамилиерите. Не се срамувай да го признаеш. — Яниф се извърна към Джайън. — Мога да разбера какво става в главата ти. — Той изгледа многозначително Дженис. — Ще уведомя другите за ситуацията. Искаш ли сега да говориш пред Висшата гилдия?
За момент Джайън се замисли.
— Да, ще говоря. Дженис, Трейд ще те заведе в дома на Кру, където можеш да отдъхнеш, докато дойда. Сулейла, неговата съпруга, е член на моето семейство.
Дженис захапа устна — колебаеше се дали този дом ще приеме една непозната. Джайън я погали по бузата.
— Всичко е наред, писано. Ще се радват да те видят. Сигурен съм, че много ще я харесаш.
— Може би трябва да отида на странноприемница?
— Не. Трейд, заведи я у Кру.
Трейд се приближи, за да изпълни нареждането.
— Джайън! — запротестира Дженис с високо вдигната ръка.
— Знам, че моите роднини ще се погрижат добре за теб. Ще се видим скоро. — Той се наведе и властно целуна устните й. Кажи на Сулейла да мълчи. Той изпрати мисълта си на Трейд, който кимна с глава.
И само докато я водеха, Дженис се чудеше как фамилиерът успя да я накара да направи точно това, което искаше той. Досега не беше чувала заповеднически тон от него. И въпреки това му се подчиняваше за всичко. Слаба тревога се прокрадна в съзнанието й.
По-късно, когато Джайън влезе в дома на Кру, завари Трейд да отдъхва в огромната стая. Косата на воина беше вързана на конска опашка. Той отпиваше от топъл маир и лениво прелистваше книга.
Очевидно изчакваше да се върне Джайън, за да си тръгне. И макар в дома да имаше още трима воини, тадж Джайън беше поверил Дженис на него. Трейд нямаше да си тръгне преди връщането на фамилиера. Така постъпваха аварианите.
— Къде е Дженис?
Трейд вдигна поглед.
— Почива си на горния етаж.
— А другите?
— Кру и Сулейла отидоха да видят Мелъди.
— Ах, бебето на Лорджин. Яниф ми каза, че Кру вече е безумно влюбен в него.
Трейд леко се усмихна.
— Да, има нещо такова. Бебето е наследило властния му маниер. Направо му е одрало кожата.
Джайън се засмя, представяйки си картинката — легендарният воин Кру коленичи в краката на едно бебе.
— Наистина ли? Ама как така?
Трейд сви рамене.
— Не съм този, който ще отговори на подобни въпроси.
Джайън беше забелязал, че макар Трейд да беше част от семейството на Кру, странеше от другите. А това безпокоеше всички.
— Къде е Реджар?
Трейд унесено подпря брадичката си с ръка. Не можеше да се разбере настроението му.
— Реджар е при Яниф.
— При Яниф? И какво прави там?
— Аха… нима не си чул? Реджар ще се присъедини към чарл.
Джайън учудено надигна вежди.
— Доброволно? — недоверчиво попита той. Не можеше да си представи как Реджар ще се подчини на дисциплината, която беше необходима, за да станеш воин на чарл. Реджар винаги е имал капризен характер. Обичаше живота и жените. Но не винаги в тази последователност. От всичко, което Джайън беше видял, нямаше съмнение, че той беше истински фамилиер.
Трейд се усмихна.
— Виж, това е въпрос, по който може да се поспори.
И двамата се засмяха. Макар да беше наполовина фамилиер, наполовина аварианин, Реджар, изглежда, бе наследил най-независимите черти и на двете раси. Кру, бащата на Реджар, и Яниф от години му мърмореха да се присъедини към чарл, но без резултат. Мъжете от рода Кру следваха пътеката на воините на чарл. Джайън можеше само да се досеща какви хитрини е използвал Яниф, за да накара своенравния Реджар да се съгласи. Щеше да научи това по-късно, ала сега имаше по-важни въпроси за разрешаване.
Джайън изведнъж стана сериозен.
— Уведомих гилдията за положението в Ганакари.
Трейд остави питието си на масата.
— И?
— Разбира се, Карпон трябва да бъде спрян. И да се установи химическият състав на упойващото вещество, което ми даваха. Надявам се, че междувременно ще вземат някакви мерки, за да се осигури безопасността на фамилиерите. Направих онова, което смятам за най-добро. — Той не довърши, но Трейд разбра, че Джайън ще се погрижи за всички тези неща.
— Сигурен съм, че си направил най-доброто, Джайън.
— Мъдреците искат да те видят, Трейд — каза тихо фамилиерът.
Трейд не се зарадва. Не желаеше отново да се забърква в безкрайните игри на мистиците.
— И защо съм им потрябвал?
— Казах им какво стори, за да ни спасиш.
Ноздрите на Трейд пламнаха.
— Бих предпочел да не беше го правил, Джайън.
— За съжаление щяха да го видят… в съзнанието ми.
— Не. Можеш да прикриваш мислите си от тях.