Джайън въздъхна. Значи на Трейд му бе известно, че фамилиерите могат да се прикриват от магьосниците на чарл от високо ниво.
— Нямах право. Заслужаваш признание за това си дело. Те искат да говорят с теб.
Трейд послушно стана. Когато домът на мъдреците помолеше някого, винаги съществуваше известно съмнение каква е причината.
— Не, те искат нещо от мен.
— Не останах с такова впечатление.
— Ти не знаеш. Повярвай ми, в края на краищата те ще поискат нещо. Ако не сега, то друг път. — Той тихо затвори вратата след себе си.
— Тогава съжалявам, Трейд — изрече Джайън в празната стая. Воин със сила като Трейдовата, който отказва да бъде чарл, тръгваше по много опасен път.
„Може би ще бъде добре за известно време Трейд да остане в Ма’ан.“ Колкото повече мислеше, толкова повече осъзнаваше колко добра беше идеята му. И за двамата.
Всъщност той щеше да настоява.
Трейд се изправи пред мъдреците във Висшата гилдия. Високомерно извърна гръб, след като срещна очите на всеки, който отправи поглед към него.
За първи път го викаха, когато са събрани всички, макар поотделно вече да се беше срещал с всеки от тях.
И въпреки че никога не бяха извършили нещо лично срещу него, действията им срещу неговия баща го засягаха. За едно невинно момче това беше несправедливо и сурово наказание, което го настрои срещу тях за цял живот.
И той много страдаше.
Затова не прие радушно поканата в тази зала.
Гелфан заговори първи:
— Ще ти се отплатим, сине на… Яниф.
Светлозелените втренчени очи на Трейд се присвиха.
Мистикът дори не се реши да изрече името му.
— Не е необходимо. Не се нуждая от вашата отплата.
Ермак прочисти гърлото си, явно затруднен от грубостта на младия воин.
— Не го разбра, Трейд. Ние, мъдреците от Висшата гилдия, се опитваме да те обезщетим за… за начина, по който се държахме с теб.
— Начинът, по който сте се държали с мен? — Ироничният тон на Трейд накара някои да отклонят погледи.
Ермак беше един от тях. Той разтревожено се огледа.
— Начинът, по който ние не зачетохме твоята позиция във всичко това. Разбира се, досещаш се, че не го сторихме доброволно. Заради отличните ти качества искаме да поправим грешката си. Сила като твоята не може да бъде пренебрегната или отхвърлена. Въпреки твоето желание.
Трейд изсумтя и скръсти презрително ръце пред гърдите си.
Дланта на Гелфан се плъзна по масата.
— Очевидно е, че тази сила се нуждае от контрол. Няма да позволим да се развихри!
Трейд презрително вдигна вежди.
— Нима? И кой от вас ще определи, кой няма да ми разреши да вървя по своя път? — Предизвикателството беше направено. Той изгледа със смразяващ поглед всеки мистик поотделно — освен Яниф.
Както очакваше, никой не проговори. Кой щеше да се осмели да предизвика такава сила? Яниф пристъпи напред.
— Не е необходимо, Трейд. — Той се обърна с властния си глас на чарл към своя ученик. — Помисли добре, преди да изговориш следващите си думи.
Трейд се поколеба. Искаше да предизвика Гелфан. Предупреждението на Яниф го охлади. Освен че го защитаваше, учителят искаше да му докаже, че Гелфан може да приеме това предизвикателство крайно сериозно. Трейд не искаше да тръгне срещу Яниф.
— Както желаеш, Яниф. Заради уважението ми към теб ще замълча.
Ултант беше впечатлен.
— Какво можем да направим за теб, Трейд? Сигурно има какво. Например онази случка в миналото. Но да оставим старите рани. Независимо от всичко бихме искали да те възнаградим за храбростта ти. Ти спаси Стража на мъглата, двама от нашите хора са ти благодарни. Нямаше друг, способен да го върне жив. Благодарение на твоята сила и ловкост той отново е при нас. Трейд, спечели нашето доверие и сега ние желаем по някакъв начин да те възнаградим.
Ултант много изкусно отхвърли миналото и наблегна на настоящето. С думите си той направи така, че на Трейд му е много трудно да откаже наградата. И въпреки всичко той нямаше какво да поиска от тях.
Изведнъж отново чу думите на Грунтел.
— … попитай желанието на сърцето си…
Защо пък не? Какво щеше да загуби?
— Много добре, Ултант! Гилдията може да започне с това, да върне истинското ми име. Името, което беше отричано толкова много години.
В огромната зала се възцари тишина.
Накрая Зуасуз заговори:
— Кое име, Трейд та’ал Яниф?
Само лекото трепване на миглите издаде обидата на Трейд.
— Става дума за името, което ми принадлежи — става дума за кръвна връзка — което вие със своята „мъдрост“ отрекохте. — Той се въздържа да изрече по-горчиви думи.
Трейд се обърна към Яниф, искрено съжаление се изписа върху лицето му.