Не очакваше той да бъде толкова смайващ.
Като спусна качулката на наметалото, прикривайки лицето си, Дженис влезе в тъмната каменна килия и затвори тежката врата след себе си. Втренчи поглед в мъжа, окован във вериги на леглото, с гръб, опрян на каменната стена.
Той беше красиво същество и тя щеше да му се отдаде.
Отпуснал напред глава, той като че ли спеше. Дългата коса закриваше лицето му. Дженис не можеше да откъсне поглед от него.
Беше изящен! Великолепен.
Никога преди това Дженис не беше виждала фамилиер, но ако този представяше вида им, добре разбираше защо имаха такава репутация. Дори окован, този мъж излъчваше завладяваща чувственост.
Мъжът не вдигна поглед и с нищо не показа, че е почувствал присъствието й в килията. Но Дженис не беше глупава. Знаеше, че той я е усетил. Беше чувала, че е почти невъзможно да изненадаш фамилиер.
Изведнъж се зачуди как Карпон е успял да го залови.
В двубой тези мъже били безстрашни. Борели се до смърт с враговете си, за да не се оставят да бъдат пленени. А пък този… с подобни мускули, беше очевидно, че е способен да се защити.
Затова пленяването му я учуди.
И след като той не благоволяваше да покаже, че е усетил присъствието й, Дженис използва възможността да го разгледа по-подробно. Скоро щеше да стане първия й мъж, така че интересът й към него беше повече от обикновено любопитство.
Той беше гол. Така ли са го пленили или…
Не трябваше да мисли за това.
Дженис се отвращаваше от каквото й да е престъпление и изпита съчувствие към фамилиера за това, което вероятно вече беше изстрадал заради алчността на Карпон.
Тъмнозлатистата му кожа беше гладка, толкова гладка и лъскава, че не се усети кога се протегна и го докосна. Излъчваше чувствена топлина.
Тялото му беше съвършено.
Огромните му гърди бяха атлетични, мускулести, сякаш изваяни. Мускулите се очертаваха по рамене му; вените по челото му бяха изпъкнали, както и по силните му китки, здраво стегнати в оковите.
Дженис бавно плъзна поглед по-ниско.
Веригата се увиваше около кръста му, спускаше се надолу край свитите му бедра. Металът се впиваше в златистата кожа на хълбоците му, когато равномерно поемаше дъх.
Както очакваше, коремът му беше гладък и стегнат, а по-надолу…
Изпълнена с опасения, Дженис отново преглътна.
Бързо сведе поглед към мощните му бедра, които също бяха невероятно стегнати и мускулести. И макар да беше почти излегнат, можеше да каже, че беше много висок мъж.
Беше чувала, че фамилиерите са изключително красиви хора, но не можеше да си представи по-красив и по-силен мъж от този.
Дженис си спомни и друго, което разказваха за тях — уменията им да се любят превъзхождали външността им. Непрестанно се носеха мълви и за легендарната им смелост.
Чак като видя тоя, успя да разбере защо някои жени толкова силно копнееха за фамилиер.
Е, тя не се интересуваше от специалните му умения.
Искаше от него само едно нещо. И то не беше удоволствие.
Дженис въздъхна, опитвайки се да събере сили. Той изглеждаше твърде властен. Дали можеше да бъде мил, чудеше се тя.
Конвулсивно преглътна. От притеснение гърлото й се бе свило и тя си помисли какво трябва да направи. Това бе само една незначителна цена, която трябваше да плати, за да спечели свободата си.
Освен това всичко щеше да стане според нейните условия. Не на Карпон.
Тя приближи мълчаливо до ръба на леглото. Отблизо фамилиерът беше още по-внушителен и Дженис отново се зачуди как Карпон е успял да го залови. Изрече мисълта си на глас.
— Как успяха да те пленят?
Той не отговори. После бавно вдигна глава, но пак не каза нищо.
И наистина мълчанието му я улесни.
Защото, щом Дженис видя изящното му лице, мигновено онемя. Беше омайващо красив.
Имаше изпъкналите скули, за които много жени мечтаеха. Властни, резки, но и меко чувствени.
И макар че лицето му привличаше със съвършенството си, очите му бяха това, което прикова вниманието й. Двете му очи имаха различен цвят. Едното беше светлозелено, а другото огненозлатисто. Забеляза, че в зеленото око имаше три малки златисти петънца. Много интересно.
И много очарователно.
Ярките очи бяха оградени от дълги и гъсти черни мигли. Ярко потвърждение за чувствената му натура беше влажният зелен оттенък в огненожълтия му взор. Когато сведе преценяващия си поглед към нея, Дженис забеляза, че тези невероятни изкусителни очи желаеха всичко, без да дават абсолютно нищо.
Тя забеляза още, че зениците му бяха разширени. Беше ли дрогиран?
Докато го изучаваше, плътните му устни се извиха загадъчно.
Устата му също беше омайна — не намираше израз, за да я опише. Имаше нещо палаво в чистата извивка в тези плътни устни, които…