— Прости ми, Яниф, и знай, че правя това не за да опозоря твоето име, което поставям над всички други. Съществува обаче едно друго име, което бих искал да нося. Онова, с което съм свързан чрез кръвта си. И то не по майчина линия.
— Не е!
Всички очи се извърнаха към мощния глас, който долетя от вратата на залата. Кру.
Той закрачи напред, властното му присъствие изпълни залата. Изправи се до Трейд.
— Младежът е прав. — Кру сложи ръка върху рамото на Трейд. — Време е да промените начина, по който управлявате, време е да заличите старите обиди. Тан-Ши трябва да разберат и ако не го направят, това ще бъде тяхна грешка. Защото аз ще провъзглася Трейд за свой син. Щях да го сторя още когато беше дете, но вие ми наложихте забрана и бях принуден да не го правя. Това бе забрана, която удвои скръбта ми — загубих не само сестра си, но и своя роден син.
Ултант се обади:
— Кру, имаше други причини, които ни принудиха да вземем това решение. Това беше отплата за оскърблението на Тийрдар на рода Лодарс. Трябваше да приемеш правата на Тийрдар върху неговия син. Тогава не можехме да позволим друго.
— Да, Кру — добави Гелфан. — Дори тогава Тийрдар беше мистик от шесто ниво. По това време ти имаше само четвърто. Срещу такава сила щеше да бъдеш безпомощен.
Бледолилавите очи на Кру обходиха мъдреците с непреклонен бляскав поглед.
— Така ли мислите? — изговори той със смразяващ тон, който принуди някои от тях да отклонят поглед. Репутацията на Кру като легендарен воин също беше добре известна.
Гелфан присви очи — не харесваше насоката, която взе разговорът. Решенията на мъдреците не трябваше да бъдат поставяни под съмнение.
— Не — призна си той. — Но не можехме да поемем такъв риск.
— Трябваше да оставите аз да взема решение! Беше засегната честта на моето семейство.
Яниф се обърна към Кру.
— Не можехме. Гилдията послуша моята дума.
Кру изненадано се обърна към Яниф.
— Твоята дума? Но защо? Ти беше на моя страна — сам ми го каза! Защо си направил такова нещо?
— Реджар.
И Трейд, и Кру не можеха да повярват. Накрая Кру се обади:
— Но Реджар не беше потомство. Защото, аз не бях… Сулейла и аз… аз все още не бях изпълнил ритуала със Сулейла.
— Точно. — Яниф се взираше в Кру със сериозен поглед. — Както казах, не можехме да поемем риска да тръгнем срещу Тийрдар.
Дълго време всички мълчаха. Какво беше видял Яниф? Нещо, което включваше Реджар и беше жизнено важно. Но какво? Мъдреците напразно се питаха.
— Не разбирам нищо от тези неща, Яниф. Признавам си, че доста ме тревожат. Защото се чудя къде е границата между прозренията и манипулиращите ти лъжи. Напоследък за мен тези граници се сливат и си изпълнен с гняв.
— Наскърбяват ме думите ти, Кру.
— Мен също.
— Познаваме се от толкова години, умолявам те да ме изслушаш и те моля да повярваш на думата ми. Заради Реджар и винаги е било заради Реджар.
— Не вярвам на това — изсъска Кру.
— За какво говорехме? — Трейд беше напълно забравен при тази размяна на нападки между мистиците.
Мъдреците извърнаха ужасени очи към Яниф.
— И не можем да повярваме на това, Яниф. Сигурно не си разчел правилно знаците, Яниф? — Гелфан беше явно разтревожен. — Той е фамилиер, той не е…
— Точно това казах и аз.
Странно наистина, но Кру беше този, който първи се опомни.
— Не съм тук, за да оспорвам мястото на моя син в твоите видения, Яниф. Аз съм тук, за да предявя своите права над другия си син.
Той се обърна към Трейд и сложи ръка върху рамото му.
— Предявявам правата си над Трейд, което е мое право по кръвна линия, според мистичната вяра на чарл, според аварианския закон и според моето сърце. Припознавам го като Трейд та’ал Кру, законен брат на моите синове Лорджин и Реджар. Прегърни баща си, Трейд. И макар да съм наскърбен, че този момент идва толкова късно, все пак добре е, че въобще дойде.
Трейд прегърна Кру. С влага в нефритените си очи той се отпусна на едно коляно пред него.
— Приемам те като баща по моя кръвна линия и по сърце. Аз съм Трейд та’ал Кру!
Нито един глас не се обади да оспори този факт.
Яниф наблюдаваше сцената по-доволен от всякога. През всичките години, през които Трейд беше израсъл в краката му, как му дават наследственото му име по право и по кръвна линия на майка му. В Авария, когато бащата опозори своето потомство, той завинаги губеше права над синовете си. Такива синове по закон принадлежаха на онзи, който застанеше до рода на майката. В този случай Кру имаше право да предяви претенции за Трейд.
Кру и Трейд останаха в коридора и Яниф, наблюдавайки ги, си помисли, че това, което стана, беше справедливо.