— Сигурен ли си, че бебето е спало достатъчно? — Кру погледна строго през масата към най-големия си син Лорджин.
— Да, татко, сигурен съм — отвърна хладно Лорджин. Той нехайно отмести очи към брат си Реджар и двамата се спогледаха. Кру го влудяваше! Да, това беше първото му дете, но все пак, той не е идиот!
Реджар се усмихна глуповато на брат си, щастлив, че този път не той се оказа под критичния поглед на баща си.
Съпругата на Лорджин, Адиан, се усмихна на Кру, сякаш той беше най-мъдрият и най-грижовният човек наоколо и единствен разбираше как се гледат деца. Явно всичко това много й харесваше. За което по-късно щеше да й поиска обяснение.
— Не мисля, че бебето е в безопасност на това дърво, на което живеете — измърмори Кру.
Лорджин знаеше какво ще последва. Баща му не веднъж беше „предлагал“ на сина си да се върнат в семейната къща. Временно. За следващите двадесет години.
Той се чудеше дали баща му все още се измъчва от страхове за странстващия му брат, Реджар, който освен това бе женен и съпругата му живееше при Кру. Да, сигурно постепенно се е побъркал от тревогата по брат му.
Лорджин се ядоса. Защо винаги трябваше да страда заради брат си? Погледна го сърдито през масата. Реджар невинно му се усмихна.
— О, но това дърво е толкова прекрасно. — Лайлакс намигна на своя мъж Реджар. Преди няколко нощи бяха намерили едно хубаво тайно местенце на един клон. Тя потрепери, когато си спомни какво бяха правили онази нощ.
Реджар й хвърли потаен поглед. Той тайно прокара върха на езика си под чувствената си долна устна. Неслучайно съпругът й носеше име, което на езика на фамилиерите значеше Надареният.
— Дървото е напълно безопасно, татко — каза Лорджин за пореден път.
— Не мога да разбера как ще е безопасно, когато тя може да пропълзи от клона и…
Лорджин разтри челото си — болката бе започнала да пулсира. От седмици Кру повтаряше едно и също и ставаше все по-лошо.
— Тя още не може да пълзи, татко. — Младият мъж изстена, когато си представи какво щеше да му отвърне Кру.
— И въпреки това, кой може да каже кога…
Силен вик се чу от мястото, където стоеше съпругата на Кру, Сулейла. Всички спряха да се хранят и се вторачиха слисано в нея.
Сулейла беше търпяла достатъчно.
— Заклевам се, Кру, ако не спреш с тези глупости, ще ти издера очите!
Кру зяпна от изненада.
Сулейла размаха ръце във въздуха.
— Бебето е в чудесно здраве! Яде добре, спи добре, храносмилането му е добро и даже прилича на теб! Сега ще ни оставиш ли малко на спокойствие!
Всички погледи се прехвърлиха към Кру, за да видят как ще отговори на такова необичайно, но съвсем заслужено изявление на съпругата му.
— Хм. — Прочутият воин не каза нищо и продължи да се храни.
Останалите на масата го последваха.
— Ще ми издереш очите? — измърмори той към Сулейла с тих глас.
Съпругата му се подсмихна.
— Най-малкото.
Отправи й поглед, който тя познаваше много добре.
— Очаквам го с нетърпение — изрече само с устни, така че никой освен нея да не го чуе. Все още успяваше да я накара да се изчерви.
— Моето момче, ще ми подадеш ли бекаса? — Леля Агата побутна с лакът Трейд, като се взираше в чинията през лорнета си.
Никой нямаше представа за какъв бекас говори, но Трейд подаде на старата жена чинията с авариански калан задушена яхния. Леля Агата току-що се беше върнала от Рий Ген Кий Инг земя с Реджар и съпругата му, Лайлакс. Авария й се видя толкова променена.
Някой почука на вратата.
Малкин, прислужницата им, отвори вратата и толкова се притесни от човека, който стоеше там, сякаш бе загубила способността си да говори. Така че гостенката влезе сама в стаята, в която се хранеха.
Всички изведнъж спряха разговорите си и като един извърнаха погледи.
— Кой е? — прошепна Дженис на Джайън, когато никой не проговори.
Това е почитаната Майка Тан-Ши. Тя е мистичният водач на женската секта. Казват, че познава и носи всички женски мъдрости на Авария. Нечувано е да напусне манастира.
— Тогава защо е дошла? — измърмори Дженис.
Чула е, че Кру е признал Трейд за член на своя род. След като е направил това, той е нарушил клетвата между чарл и Тан-Ши.
И Лордждин, и Реджар вече знаеха за Трейд. И двамата почувстваха облекчение. Въпреки че братята отдавна да признаваха Трейд, известни им бяха усилията на баща им да уреди въпроса с Тан-Ши.
Дженис внимателно огледа възрастната жена. Сребристата й коса се спускаше по гърба. Дрехите й, черни и без украса, някак не подхождаха на величествената й осанка. Като Яниф, тя носеше дълъг жезъл с кристален връх. Очите й бяха ясно сребристи, сякаш бездънни. Въпреки че не погледна нито веднъж към Дженис, момичето изпита особеното чувство, че старата жена я изучава.