Дженис въздъхна.
— Не харесвам начина, по който мъжете я упражняват, сякаш те улавят в капан, нито как я използват, за да властват… Не искам да участвам в това.
— Обясни ми.
— Карпон… той е…
— Знам за Карпон. Продължи по-нататък.
— Той смазва, пречупва с властта си, мисли си, че я използва, но действително тя го използва.
— Отлично. — Старата жена кимна. — Продължавай.
— Очевидно Трейд има невероятни способности, но все още не е в хармония със силата си.
Сребристите очи на Майка Тан-Ши заблестяха.
— Много проницателно.
— А Джайън… Джайън притежава невероятна сексуална сила. Използва я за свои цели, когато му се удаде.
— Джайън има повече сила, отколкото си мислиш.
Дженис изсумтя, не разбираше какво й загатва Майка Тан-Ши.
— Много добре усещам даровете му — той често ме омагьосва.
Старата жена се усмихна.
— Разбира се, че го прави. Не съм очаквала друго от него.
Дженис се изчерви, но отвърна на усмивката й.
— Кажи ми, Дженис, побеждавал ли те е?
— Да — призна си момичето.
— И това те безпокои, защото се страхуваш да не се загубиш в неговата страст.
— Да. Така е с мъжете, които имат сила — без значение каква е тя. Не бих искала да съм част от тяхната игра на власт.
— Вече си и винаги ще бъдеш. Не можеш да се отречеш от пътеката, по която те води съдбата.
— Вероятно не. — Дженис сви рамене. — Но мога да се опитвам да променя тази пътека, нали?
Лицето на Майката доби озадачен израз.
— Що се отнася до разсъждението, ти се справяш отлично според Тан-Ши.
Очите на Дженис заблестяха от комплимента.
— Може би ще се присъединя към вас? — Преди не беше мислила за това, но вероятно щеше да й хареса такъв живот.
Сух гърлен смях се изтръгна от гърдите на старата жена.
— Дете, ти не познаваш темперамента си!
— Защо?
Устните на старата жена се извиха.
— Според Тан-Ши трябва да се лишиш от… нека да го кажа по-просто — от забавлението ти с Джайън.
— О-о! — Изчерви се Дженис.
Майка Тан-Ши я потупа мило по ръката.
— Това също е хубаво — просто една различна пътека. Освен това си мисля, че Джайън Рен има да ти казва нещо, ако веднъж пожелаеш да се събереш с него. — Тя й намигна.
Дженис беше изненадана от погрешното впечатление на Майка Тан-Ши. Тя веднага я поправи.
— Няма какво той да ми казва! Това си е мой избор.
Старата жена се засмя.
— Той винаги е бил много умен — промърмори си тихичко тя.
— Какво?
— Казах, че си умна и ще направиш правилния избор.
Дженис кимна, пръстите й си играеха с гънките на роклята.
— Разбирам, вие сте избрала да стоите настрана. Забелязах, че тук мъжете упражняват властта. Между другото — вие сигурно мислите като мен. Затова сте избягала от лъстивите им стратегии и преследвания.
— Грешиш, Дженис. Няма нищо по-хубаво от тази грижа и затова разбиранията на Тан-Ши са против това, което ти вършиш.
— Какво искате да кажете?
— Бягаш, защото смяташ, че не можеш да се справиш със силата. Ние в Тан-Ши не избягваме войните — вместо това се опитваме да проявим истинската си женска сила.
— Силата на жената? Каква е тази женска сила, за която говорите?
— Само мога да ти кажа какво не е. Не е като мъжката мощ. Не се проявява в размахването на сабя или в удара на юмрук. Не е физическа сила, а интуитивно познание. Именно там е истинската ни власт. В знанието и в мъдростта ни.
— Но какво представлява мъдростта срещу мъжката сила? По-добре е да си воин.
— Не е така. Макар че да си воин е хубаво, ние можем да бъдем силни като тях. Но не по този начин трябва да упражняваме огромното си влияние.
— Как можете да го твърдите? — Дженис знаеше много добре колко сила е нужна, за да се върти сабята, за да се удря. Цял живот беше наблюдавала какво правят мъжете.
— Нашата Тан-Ши сила се оприличава с водата — тя е нежна и леко развълнувана на повърхността. Течност, която винаги се променя — тя тече като живота и когато срещне пречка, знае, че трябва да я заобиколи. И въпреки това водата е тази, която отнася огромните скали.
Дженис се замисли върху думите на Майка Тан-Ши.
— Защо ми казвате това?
— Защото и ти си такава, Дженис — отвърна неясно тя. — В бъдеще в своя живот ще трябва да мислиш върху тези неща. Когато държиш рожбата си в ръце, ще имаш огромно влияние за развитието на това дете.
— Дете? За какво говорите? Аз няма да имам дете! Няма да встъпвам в брак.
Очите на Майка Тан-Ши заблестяха.
— Скоро ще дойде времето, когато ще се изправиш през жизнено важно решение. Не забравяй, мъжката сила прилича на огъня — той бучи, пращи, поглъща, защото такава е неговата природа. Тогава си спомни за водата, която се носи като живота. Огънят не може да погълне водата, но водата може да го изгаси. Кое мислиш в края на краищата е по-силно?