Дженис се втренчи в нея, смаяна от тази представа.
— Жената лесно може да промени мъжа, без той дори да го съзнава. Водата отстъпва, променя посоката си, и пак потича свободно.
Преди Дженис никога не беше гледала на отношенията между мъжа и жената. Но всъщност това беше без значение за нея. Тя искаше съвсем други неща в своя живот.
Майка Тан-Ши стана.
— Водата може непрекъснато да променя своята посока — запомни този закон. То е, което прави жената толкова силна.
След тези думи тя си тръгна.
Дженис остана дълго време, чудейки се какво точно означава тайнствената метафора.
И защо уважаемата Майка Тан-Ши беше избрала нея, за да изрече всичко това.
13
Когато Дженис се върна при другите, Джайън й каза, че трябва незабавно да тръгнат за Ма’ан.
— Толкова скоро? — Тя се надяваше да остане и да разгледа Авария.
— Да, проблемът с Карпон е много сериозен, Дженис.
Тя се изчерви от собствената си недосетливост. Тук тя се безпокоеше дали ще успее да разгледа забележителностите на Авария, докато хората на Джайън бяха изправени пред сериозна заплаха от страна на Ганакари.
— Съжалявам, Джайън. Може би ще бъде по-добре, ако дойда друг път. След като… когато нещата са… — Не беше сигурна как да довърши.
Джайън се надигна от масата и се приближи към нея.
— Нищо не съм чул — меко изрече той. Не се доизказа.
— Сигурен ли си, че искаш да дойда? — Дженис не искаше да чуе истината.
— Сигурен съм. — Джайън се обърна към Кру и Сулейла.
— Ще ви държа и двамата в течение.
— Моля те за това, Джайън. — Сулейла също беше загрижена за своя народ. — Ще се върнеш да ни погостуваш отново, нали, Дженис? — попита тя младата жена.
— С удоволствие. Благодаря ви за гостоприемството и любезността.
Сулейла се усмихна — харесваше я много. Намерил си своето съкровище, Джайън. Той засия в прелестна усмивка.
Със сигурност. Той погледна към Кру и изрече на глас:
— Трейд, бих искал утре да дойдеш с мен в Ма’ан.
Трейд замръзна на място, както отхапваше парче месо.
— С каква цел, Джайън?
Кру срещна очите на Джайън и разбра — фамилиерът щеше да даде на новия му син малко време да се приспособи. Разбрал мъдростта в плана на Джайън, Кру мълчаливо му благодари с поглед.
— Това не подлежи на обсъждане, Трейд. Когато тадж Джайън кани воин от рода Лодарес в дома си, това безусловно се приема. Така ли е, Джайън?
— Така е.
Ноздрите на Трейд пламнаха. Нямаше какво да стори — трябва да тръгне на сутринта за Ма’ан.
— Добре — измърмори той, раздразнен, че го манипулират така. — Ще бъда там.
Реджар, който наблюдаваше целия разговор, въздъхна тъжно. Даваха на брат му Трейд малка отсрочка, но тя нямаше да трае дълго. Кру очакваше от своите синове — от всичките си синове — да бъдат воини на чарл. Реджар нямаше време сам да покаже на упорития си брат Трейд веселия игрив свят на фамилиерите, където сетивата управляваха всичко. Заслужаваше си да отиде на Ма’ан само за да види такова нещо. Реджар обмисляше възможността да се позабавлява малко.
Дори и не си го помисляй. Джайън го прониза с поглед, Реджар се извърна към своя брат и избухна в пакостен смях.
Преди да тръгнат, Джайън помоли Яниф да настрои устройството за превод на Дженис, за да може да разбира езика на фамилиерите, докато е в Ма’ан. Яниф леко я докосна по челото и каза, че е направил необходимото.
Поради причини, които не можеше да разбере, Дженис изпитваше много особено чувство. Майка Тан-Ши й беше споменала за силата на женската интуиция.
Джайън и Дженис стъпиха в света на фамилиерите Ма’ан точно когато слънцето бе започнало да залязва. Този свят беше великолепен.
Море от натежали от роса червени и лилави цветя се разкриха пред погледа й. Влажният въздух беше изпълнен със свежото уханието на зеленината, която ги заобикаляше. И имаше толкова видове животни! Това беше свят на звуци, цветове и аромати — място, където чувствителността се усилва и възбужда.
Дженис пое дълбоко знойния въздух и когато той изпълни дробовете й, осъзна, че никога не се е чувствала толкова жива!
— Откъде идва това усещане? — учудено попита тя Джайън.
— Не знаем, но Ма’ан въздейства по този начин на всеки, който дойде тук. Ето защо си пазим нашия дом. Онези като Карпон, които се мъчат да ни го вземат, са научили за неговата прекрасна природа.
Дженис наблюдаваше Джайън — наблюдаваше го тук, на неговата земя, на която принадлежеше и приличаше толкова много. И тогава й мина мисълта, че Ма’ан и фамилиерите са странно свързани. Загадъчната красота се пренасяше върху онези, които те срещаха, и завинаги оставаше в тях следа. Не се учуди, че се носеха безброй слухове за това място. Най-после й се струваше, че е зърнала томителната същност и на Джайън?