Выбрать главу

Защото фамилиерът несъмнено бе като тази земя!

Те излязоха на един път, който водеше до неговия дом. Джайън й обясни, че по това време на деня повечето фамилиери обичат да почиват. Скоро, когато слънцето залезеше, щяха да станат. Затова той бе нагласил да пристигнат точно по това време, за да избегне срещата с някой от тях.

Джайън забелязваше колко е възхитена Дженис от всичко наоколо. Сега тя се усмихваше, но нямаше да е задълго. Връхлетя го тъга. Би искал да не се налагаше да стори това, което трябваше да стори. Той въздъхна.

Нямаше друг избор.

Това беше свят на луни, на звезди и на фамилиери. Той взе ръката й в голямата си длан и решително я поведе към дома, в който беше известен като Страж на мъглата.

Дженис се изправи пред доста внушителна гледка, когато вдигна поглед към огромната сграда, покрита с назъбени кулички и открити веранди.

Веднага след като влязоха в палата, бяха заобиколени от прислуга — всички въодушевени от неговото завръщане. Един авторитетен мъж накрая ги прогони.

— На вашите заповеди, ваше величество?

На Дженис й секна дъхът и погледна към Джайън. Той обаче се направи, че не забелязва.

— Нищо, Нирим, веднага ще се оттеглим в спалнята. — Ако икономът беше любопитен — а Джайън беше сигурен, че е — той деликатно си задържа езика зад зъбите.

Щом човекът се поклони и тръгна по коридора, Дженис понечи да поиска обяснение от Джайън, но без да й отговори, той я поведе след Нирим. След доста коридори нагоре и надолу накрая спряха пред една тежка двукрила врата.

— Юталът желае да разговаря с вас, господарю.

Без съмнение искаше. Братът на неговата майка беше първият му съветник. И сигурно имаше какво да му каже.

— Не сега. Кажи му, че ще говоря с него сутринта.

Нирим кимна.

— Да изпратя ли камериерка за нейно величество? — попита той загрижено.

— Не.

Дженис вдигна вежди. Джайън отвори вратата, бутна я вътре и затвори след тях.

Дълго се взираха мълчаливо един в друг.

Накрая Дженис проговори:

— Ти ли си кралят?

Той отправи към нея дълъг поглед.

— Да.

Тя вирна брадичка, макар да премаля от ужасното предчувствие.

— На цялото кралство? — попита тя с разтреперан глас.

— Аз съм кралят на фамилиерите, Дженис.

Думите му й подействаха като удар.

— Разбирам.

— Нима? Цветът на очите ми е определил моята съдба в момента, в който съм се родил, защото само едно дете от дадено поколение се ражда с две различни на цвят очи. Закон е този мъж да стане крал на фамилиерите. Каквито и да са способностите му, какъвто и характер да има, той управлява.

— Разбирам.

— И макар да е необичайно, това качество се е предавало в моето семейство от много поколения — затова моят баща е управлявал преди мен. Разноцветните очи са отличителната черта на кралския дом.

— Разбирам.

— Ние сме народ, състоящ се от родове. Всеки род има своите правила и отличителни белези. А аз управлявам всички родове.

— Разбирам.

Той скръсти ръце пред гърдите си.

— Можеш ли да кажеш нещо друго освен това „Разбирам“?

Когато гневът й пламна, тя дълбоко пое дъх и издиша. С непоколебима воля овладя яростта си.

— Не знаех, че цветът на очите на фамилиерите е от значение.

— Разбира се. Пазим го в тайна. Можеш ли да си представиш какво щеше да се случи, ако Карпон знаеше кой съм.

Имаше много истина в думите му. Но можеше да ми каже. Гневът й се извиси още повече.

— Очите на Реджар — синьо и златисто…

— Синьото означава, че домът, от който е той, също е кралски. Всичко е доста сложно и другите хора лесно се объркват.

— Разбирам.

Джайън я наблюдаваше загрижено. Като ловец търпеливо изчакваше да скочи върху своята жертва.

— Мъглата е другото, тайното име за моите хора. Тадж Джайън, официалното ми име означава Кралят страж, Джайън Рен — Страж на мъглата.

Дженис заби очи в стената зад него — твърде разярена, за да срещне спокойния му поглед. Таджа… Думата отекваше в съзнанието й. Думата, която тя глупаво приемаше като обикновена нежност! Ръцете й се разтрепериха от ярост.

— Кога се бракосъчета с мен?

— От самото начало.

Усети влагата в очите си, но упорито отказваше да се предаде на отчаянието.

— Как разбра Нирим?

— Нашите сетива са различни от твоите. Предадох му съобщението си.