Тя го искаше толкова силно, че се изви нагоре към него.
— Какво стори с мен? — изстена Дженис.
Той не отговори. Пръстите му се вплетоха в косата й, уловиха я властно и силно. Не откъсна очи от нейните, докато проникваше в нея, горещ и решителен.
Дженис отметна глава назад и изкрещя от разкъсващото усещане, което беше и удоволствие, и болка. Удоволствие от сливането, а болка от копнежа.
— Какво стори с мен, Джайън? — задъхваше се тя, докато той безмълвно й отговаряше с екстаза на тялото си.
Отговори й дръзкото проникване.
Отговори й изгарящата кожа.
Отговориха й хапещите му зъби.
Отговориха й милващите му длани.
Той беше Страж на Мъглата. Крал на всички фамилиери. И тя беше негова — за да я обладава.
Когато на следващата сутрин Джайън влезе в работната си стая, той не се изненада да види, че Х’райър, неговият ютал, вече го чакаше. Първият му съветник имаше репутация на безкомпромисен мъж, без значение колко дребен беше проблемът, той никога не спираше, докато не го разрешат.
Тъмната му коса беше леко посивяла на слепоочията. Джайън уважаваше много Х’райър и често търсеше мъдрите му съвети.
Джайън се запита с коя ли тема Х’райър ще започне — Дженис или Карпон. Изборът на съветника щеше да му покаже кой проблем смята той за по-важен.
Джайън се надяваше да е за Карпон. Не беше в настроение да спори със своя ютал.
Особено не й след такава страстна нощ, каквато преживя с Дженис. Когато излезе, тя все още спеше като упоена.
През нощта той направи така, че тя да му се отдаде с желание. Управляваше я с чувствените си умения, но не се самозалъгваше каква щеше да е реакцията й на следващата сутрин.
Х’райър не оправда надеждите му.
Без да губи време, той тръгна в атака.
— Тя не е фамилиерка — грубо заяви той.
Джайън дълбоко въздъхна.
— Забелязал съм това.
Х’райър вдигна вежда.
— Говоря сериозно, Джайън.
Младият крал въздъхна.
— Какво искаш да ми кажеш?
— Хората са загрижени… за много неща.
— Не трябва да се тревожат за Дженис — тя няма нищо общо с положението в Ганакари. Ако не беше тя, сега нямаше да съм тук — помогна ми да избягам.
Х’райър беше изненадан.
— Ще съобщя на краля. Макар че една таджа, която не е фамилиерка, едва ли ще бъде приета.
— Ще я обикнат. — Той погледна към Х’райър. — Ще видиш.
Х’райър премълча и заговори за друго.
— Трейд пристигна. Настаних го в третото крило. Вече се е пръснала мълвата какво е направил за нашия Страж. — Той се усмихна. — Обзалагам се, че се чуди къде да се дене от всички похвали, с които го отрупват.
Джайън също се засмя.
— Представям си колко му е приятно.
— Хората искат брачната церемония да се извърши тази вечер. Разпоредих да започнат приготовления за празненството. Главите на родовете, техните съветници и семействата им вече пътуват към нас. Сигурен съм, че хората ще искат да изкажат почитта си към Трейд за героичното му дело.
Мускулчета заиграха върху челюстта на Джайън. Дженис нямаше да иска да чуе за каквото й да е брачно тържество. Разбира се, Х’райър нямаше как да знае за това.
— Първо трябваше да ме попиташ, Х’райър.
Съветникът му беше изненадан.
— Бях убеден, че не е необходимо. Винаги има церемония, когато един тадж си взима съпруга.
Джайън изтри с длан челото си. Какво можеше да каже? Не искаше се среща с никого, включително и с Х’райър, имаше достатъчно лични проблеми за разрешаване. Започна трескаво да търси начин как да убеди Дженис да дойде с него.
— Прав си, разбира се. Изнервен съм, прости ми.
Х’райър меко се усмихна.
— Разбирам. Положението в Ганакари те е разтревожило. Какво става с Дарик, Джайън?
Джайън поклати скръбно глава.
Очите на Х’райър се напълниха със сълзи.
— Тази новина ме опечалява много. Беше толкова мило момче и това бе първото му приключение.
— Зная. Не е имал шанс срещу тях, Х’райър. — Джайън никога нямаше да се примири с ужасната съдба на младия фамилиер.
— Ще уведомя семейството му.
Джайън унило кимна.
— Кажи ми какво се случи в Авария с гилдията — попита Х’райър.
— Казах им, че Карпон не е сам — той има съучастници. Изглежда, се заинтересуваха много и ме помолиха да обясня какво съм разбрал. Както обикновено, погледнаха в съзнанието ми, за да видят дали ще научат повече от нещата, които аз съм видял. Видяха черни нокти и оранжев кръг.
— Разбраха ли?
— Не. Забелязах, че всички бяха много объркани, включително и Яниф. Все още продължават да спорят как да се справят с положението. Яниф беше най-разтревожен. По-късно ми каза, че се чуди дали истинската опасност е Карпон или някаква неизвестна заплаха.