Выбрать главу

Х’райър потри тила си.

— Ако Яниф е загрижен, тогава и аз почвам наистина да се безпокоя.

— Да, аз също.

— Какво казаха за отровата? Могат ли да обезвредят упойващото вещество?

— Не, не и докато не се сдобият с проба от неизвестния наркотик. Никой от висшите мистици не можа да разгадае същността й чрез мен.

Х’райър беше загрижен.

— Какво ще правим, Джайън? Нашите хора са безпомощни срещу такава заплаха.

Джайън си пое дълбоко дъх.

— Казах на мъдреците да затворят тунела.

Х’райър ахна.

— Но Джайън! Това ще отнеме свободата на фамилиерите! Сега всички наши действия трябва да бъдат контролирани от Авария. Вторият тунел беше тайната ни врата.

— Мислиш ли, че не знам това? Уверявам те, мислил съм много, ютал, но нямаме друга възможност — не и ако искаме да осигурим безопасността на нашите деца. Нищо няма да спре Карпон.

— Не сме ли способни да опазим тунела от такава заплаха?

— Те са много и са добре въоръжени. Освен това не знаем кои са техните съюзници. Възможни са огромни загуби. — Юмрукът му се стовари върху масата. — Няма да позволя да загубим друг фамилиер в Ганакари. Дарик беше последният! Достатъчно е това, че от години оберианите ни преследват в някои райони! Наистина съм разтревожен. Ако Карпон влезе в тунела на Ма’ан, нашият свят е в опасност. Познавам го, няма да спре, докато не провъзгласи Ма’ан за свой.

— В състояние сме да го победим — поклати глава Х’райър. — Никой от Ганакари не може да се мери с фамилиерите.

— Вярно е. Аз повалих много от тях, но какво ще кажеш за неизвестния наркотик? Той ни прави безпомощни. Трябва да използваме благоприятния момент и да открием състава на това вещество. Докато това стане, аз ще защитавам света на мъглата.

— Хората ни ще бъдат потресени. Да загубят свободата си — не е ли това най-лошото нещо за един фамилиер? — изрече тъжно Х’райър.

Джайън му отвърна с твърд спокоен поглед. Никога нямаше да забрави въздействието на онова коварно вещество върху себе си. Ужасът от него.

Х’райър знаеше през какво е преминал Джайън. Той мъдро, но неохотно прие решението му.

— Кога мъдреците ще затворят тунела?

— Тази вечер.

— Ще кажа на хората.

Джайън кимна. Отиде до прозореца и се загледа в прекрасния пейзаж към езерото. Ма’ан, неговият дом. Най-красивата земя. Толкова първична и естествена — като неговите хора. Затварянето на тайния тунел беше най-трудното решение, което някога е взимал. И подозираше, че това е само началото на огромната напаст, която се приближаваше.

Изведнъж го разтърсиха тръпки. Капчици пот избиха над веждите му. Затвори очи и опря чело в рамката на прозореца.

— Твоето превъплъщение приближава — обади се Х’райър. Дори от другия край на стаята забеляза симптомите. Бе изстрадал твърде много, за да не ги разпознае.

— Да. — Джайън се опитваше да оправи дишането си, което изведнъж странно се разколеба, преди отново да стане равномерно.

— Тя знае ли? — Х’райър се приближи и застана зад него.

— Не. — Нови тръпки го разтърсиха.

Х’райър постави нежно ръка върху рамото му.

— Какво ще правиш, племеннико?

— Скоро ще й кажа. Тя ще реши сама.

— Може да не го преживее. — Х’райър беше принуден да го изрече. — Никога жена, която не е фамилиерка, не е…

— Ще го преживее. — Джайън се взираше в него с многозначителен поглед.

Х’райър притаи дъх.

— Искаш да кажеш, че ще се жертваш?

— Ако се наложи.

Х’райър стисна рамото му.

— Кой ще ни управлява тогава? — развълнувано попита той.

Джайън смутено се усмихна.

— Мисля, че ще преживее превъплъщението. — Дали обаче ще поиска, това беше въпросът, Джайън обаче запази съмнението си за себе си.

— Добре. Трябва да спазим традицията — това ще бъде първият брак между мъж фамилиер и жена от друг свят. Уместен начин да започнем… с общо управление на всички! — Той с обич потупа Джайън по гърба, опитвайки се да облекчи тревогата му от сериозното положение.

Джайън благодари за жеста на своя ютал.

— Но детето ти едва ли ще е фамилиер, Джайън. Каквито и да са теоретичните шансове, просто не вярвам, че с чуждоземна жена ще те сполети това щастие. — Родът на Джайън изпитваше огромна гордост от факта, че много поколения крале бяха тяхно пряко кръвно потомство. Да ти се роди момченце с разноцветни очи, беше изключително събитие за един дом и род. А при тях се бяха раждали с поколения.

При фамилиерите деца от смесени двойки бяха рядкост. Всъщност само едно дете беше родено от такъв брак, и това беше Реджар.

Джайън изгледа своя съветник изпод мигли.