Выбрать главу

Дженис отстъпи назад.

Нямаше намерение да допусне опасният чар на фамилиера да я завладее и да я превърне в жертва! Трябваше да сключи договор с него, и то бързо, ако искаше планът й да проработи.

— Няма ли да разговаряш с мен? — мило заговори тя. — Уверявам те, че не съм виновна за пленяването ти.

— Тогава защо се криеш зад това наметало с качулка? — Гласът, както и кожата му, беше коприненомек. Обля я като с ласка на любовник. Дженис започна да вярва във всички слухове, които беше чула за мъжете фамилиери… историите, че могат да разпалят у жените неподозирани страсти.

Тя се разтрепери, думите й секнаха. Хипнотизирана от покоряващата чувственост на гласа му, Дженис се опита да си възвърне дар слово.

— Не се крия от теб. Желая да обсъдим въпрос, който може да бъде изгоден и за двама ни. Ако се съгласиш с това, което ще ти предложа, тогава и ще се съблека, и ще разкрия плана си пред теб. Ако откажеш, ще си тръгна.

Джайън не можеше да повярва на това, което замаяното от наркотика извънсетивно възприятие му подсказваше. Той я беше усетил от мига, в който отвори вратата. Нямаше начин да не я забележи. Помисли си, че отново идваха да му дадат упойващо вещество.

Очите му се присвиха. Тя беше силна. И трябваше да бъде такава. Устните му се извиха загадъчно.

Не беше очаквал такова интригуващо начало.

Втренченият му поглед се премести върху ръцете й. Малки и бели, те не подсказваха коя всъщност може да е тя. И макар Джайън все още да страдаше от ефектите на странния наркотик, който му даваха, сетивата му бяха живи и шепнеха коя е тя за него.

Нищо не можеше да помрачи това възприятие. То беше точно и ярко.

Което можеше да означава само едно нещо. Или той така си мислеше.

Затова произнесе една фраза на тайнствения език на фамилиерите:

— Кмор кеана латарг шинтеера? Амее туан доен? Как ме намираш? L’mee tuan doenn? Кой друг е с теб?

— Не те разбирам.

Устните на Джайън се разтвориха леко, видът му показваше само изненадата от това, което съзнанието му схващаше и което сетивата му на фамилиер вече бяха преценили.

— Ти не си жена фамилиерка? — изрече с мек глас.

— Не, защо? — прозвуча объркано отговорът й. Защо наистина?

Той замига, сложни комбинации преминаха през мозъка му, докато възприемаше този любопитен факт.

Джайън я наблюдаваше внимателно. Предчувствието му, че тя не беше от фамилиерите, беше изненадващо и донякъде го смущаваше, но, верен на природата си, Джайън не загуби много време да обмисля причините, фамилиерите бяха обучени да се насочват право към истината и да отхвърлят останалото след съпоставяне. Приемаха действителността каквато е, после се занимаваха с това, какво може да бъде.

В случая обаче ситуацията можеше да се окаже твърде непредсказуема. Джайън Рен почти се усмихна. Обожаваше такива сложности — те правеха живота интересен.

Вече знаеше, че тя беше казала истината — нямаше нищо общо с пленяването му. Сетивата му подсказваха това много ясно. Реши да чуе какво ще му каже и тя.

Ако не го харесаше, винаги можеше да я прелъсти.

Думите й можеха да променят неговия метод, но не й обективността му. Джайън Рен, Стражът на мъглата, беше вече съставил план на своята стратегия за едно много специално преследване.

Той отметна косата си назад и изгледа момичето, макар и с полузатворени очи. Очи на хищник, тръгнал на любовен лов. Тайнствен, строг и еротичен. Гласът му беше нисък, вибриращ, наподобяваше мърморене.

— Тогава говори.

2

Дженис преглътна. В собствената й спалня идеята изглеждаше по-приемлива.

Когато се изправи лице в лице с реалността — пред мъжа, който спокойно я изчакваше да изложи плановете си — тя осъзна, че нещата в действителност са някак различни.

Сякаш беше дошла тук, за да изпълни негово желание!

Той беше мъж, много по-изключителен, отколкото бе предполагала. Около него витаеше огромна сила и духовно надмощие, което я разстройваше. Дженис потрепери.

Но нямаше избор. Него трябваше да избере.

Тя просто трябваше да погледне в тези озадачаващи разноцветни очи — зелено и златисто — и да му каже какво иска от него. И какво ще му даде в замяна.

В края на краищата първоначалният риск беше изцяло неин. Какво може да загуби той от такава сделка?

— Искам да ме обладаеш!

Зениците на разноцветните му очи мигновено се разшириха. Сякаш фамилиерът бе добре подготвен за нейното желание. Дженис си спомни какво й бе намекнал Карпон. Какво ли точно бе имал предвид?

Малки мускулчета заиграха върху стегнатата челюст на мъжа пред нея. Очите му се присвиха. Поради някаква причина той не изглеждаше много доволен. Или прекалено изненадан.