Във водата плуваха цветя. Екзотичните бели цветчета преливаха в бледорозово в средата и бяха наистина прекрасни. Дженис загреба едно в дланта си и го помириса. Знойното ухание възбуди у нея представи за гореща тропическа нощ и още по-горещи страсти. За искрящи зелено-златисти очи, разширени от неудържимо желание… Тя потръпна.
Плътен мъркащ глас я изтръгна от бляна.
— Някои вярват, че цветето тасмин възбужда страстта. — Джайън стоеше до вратата и внимателно я наблюдаваше.
Дженис отклони поглед и поруменя при спомена за нея. Тогава фамилиерът бе правил невъобразими неща с нея с устните, с езика, със зъбите си. Бе обхождал с език цялото й тяло от главата до петите и обратно.
И по-същия начин я хапеше. Джайън обичаше да хапе.
Тя отново потръпна.
И макар още да му беше сърдита, задето я бе обвързал, без да й каже, не можеше да отрече с цялото си същество, че снощи откликна на страстта му. Призори тя взе инициативата и го люби. Нещо, което страшно й хареса. На него също.
Простена полугласно, когато си спомни начина, по който Джайън я гледаше, докато лежеше под нея, наблюдаваше я през мигли и я окуражаваше да продължи, назовавайки множество неразбираеми неща, които очакваше тя да му стори.
Едва ли с друг мъж някога щеше да е толкова щастлива. Знаеше, че е почти невъзможно. Вече не се сърдеше толкова на фамилиера, защото разбираше, че такава е неговата природа. Но решението й относно бъдещето им не се промени.
Цяла сутрин Дженис бе мислила за сегашното си положение. Джайън беше разумен. Тя трябваше просто да го накара да разбере, че за нея този брак е невъзможен.
Не че не го искаше. Тя никога нямаше да постъпи толкова глупаво, че го отрече.
В действителност беше доста увлечена от него. Но това не можеше да промени стремежите й. Имаше нужда да бъде свободна, да се отърси от всякакви пречки.
Веднъж само фамилиерът да я изслушаше, тя знаеше, че щеше да я разбере.
— Така ли? — попита тя. — Значи това цвете възбужда страстта.
Джайън се приближи до шадравана и коленичи до ръба.
— Ще ти разкрия една тайна, таджа.
Моя кралице.
Тя вдигна поглед към него и кристални капки влага заблестяха върху миглите й със златисти връхчета.
— И каква е тази тайна, Джайън?
Преди да й отговори, той откъсна един лист от цветчето, което тя държеше, и полека, чувствено погали с кадифената му повърхност кожата на устните й.
— Почти всичко може да възбужда страстта, стига да е в подходящите ръце.
И точно както преди малко й показа — връхчето на чувствения му език обгърна небрежно листенцата на цветето. Докато го правеше, красивият фамилиер я гледаше под спуснатите си мигли. Ефектът беше силно предизвикателен, дори нещо повече.
Дженис разтреперана си пое дъх. Миналата нощ той беше правил същото и с нея. Беше я обгръщал и галил със своя език. Напред-назад…
— Мога да усетя уханието ти, таджа. Смесено с аромата на този тасмин. Той е дъхав наистина, но твоята миризма е още по-хубава.
Връхчетата на ушите й порозовяха.
— Понякога — продължи той с дрезгав глас — нашите чувства ни помагат да виждаме дъха на някого като цветове или като аромати.
Идеята я очарова.
— Сега виждаш ли цветове?
— Да — измърка тихо той.
— Какви… какви цветове виждаш?
Той бавно се усмихна.
— Червено с нюанс на лилаво с тънки ивици бяло.
Дженис се ядоса. Беше сигурна, че си играе с нея.
— И какво означава това?
— Това означава — провлачи прелъстително той, — че ти си ми много сърдита, но под студеното ти изражение се крие силна възбуда.
Дженис скръсти ръце върху набъбналите си гърди и мигновено му обърна гръб. Той тихичко се засмя.
— Съблазнителна гледка.
Раменете й се присвиха — идеше й да се скрие под водата. Не искаше Джайън отново да я прелъстява с измамни думи! Искаше той да я изслуша!
— Също усещам много нюанси на дъха ти, които не мога да ти опиша с думи.
— И харесваш ли този дъх? — тихичко попита тя.
— Копнея за него — изтръгна се дълбоко от гърлото му възбуден шепот.
Тръпки пробягаха по гърба й. Тя хвърли поглед към него през рамото си и изрече истината:
— Както аз копнея за твоя дъх.
— Дженис — въздъхна той мъркащо. Беше дълбоко развълнуван от нейното признание. Нов силен трепет премина през него.
Тя пак се извърна.
— Но Джайън, трябва да разбереш, че брак между нас не е възможен.
Той мълча няколко минути. Дженис се зачуди какво ли си мисли. Не можеше да издържи на напрежението, обърна глава и го погледна през рамо.