Преди Реджар да разбере какво става, от очите му излетяха два лъча кристалночиста светлина. Те сочеха право към езерото. Чу се мощен тътен. Изведнъж над водата се издигна със съскане огромно кълбо пара и всичко утихна.
И въпреки привидното спокойствие, нещо не беше вече както преди. Езерото, което бе лежало пред тях, се бе изпарило до капка от огромната енергия, излъчена от очите на фамилиера.
Потресен, Реджар обърна смаяния си поглед към учителя си. Двата светлинни лъча бяха излезли от собствените му очи! Що за мощ бе това? Никога не бе виждал нещо подобно.
Яниф леко се усмихна на изражението на ученика си. Един студент би трябвало да има повече доверие в учителя си!
— Ето че видяхме малка част от способностите ти, Реджар.
— Що за чудо е това, Яниф? — Реджар бе видимо потресен. Още усещаше препускащата във вените му мощ. В гласа му трепна загриженост. — Какво означава всичко това?
По лицето на стария маг плъзна доволно изражение.
— Означава, ученико мой, че истинската ти природа най-сетне се прояви.
И в същия този момент всички мистици в Авария и отвъд, в тунелите и отвъд спряха, за да осъзнаят, да вникнат, да се вгледат в мощта, която току-що им се бе разкрила.
Необуздана мощ.
Предсказана мощ.
Мощ за прозрение в истината.
Тя идваше от онзи, чието име бе Надареният.
15
Бяха й приготвили бял кафтан със златна дантела.
Дженис разбра, че е за вечерните празненства. Вдигна полата на дрехата и погали с пръсти нежната тъкан. Тя щеше да се плъзга по кожата й и да я милва, докато танцува.
Докато танцувам…
Тя приседна на ръба на леглото. Доколкото знаеше, френзийският обичай, да се танцува, не бе познат на Джайън. Не че това би подобрило отношенията им.
От това, което беше видяла досега в него, тя бе разбрала, че той не желае нищо, което не му е отдадено доброволно. Може би се домогваше като котарак към това, което искаше, но не би взел нищо насила. И все пак… Новият мъж на майка й не бе могъл да й прости това, че не е изпълнила Танца за него. А тя не бе могла, защото вече го бе танцувала за бащата на Дженис.
Жените френзи обичаха истински само веднъж. Това беше съвършена любов. Случваше се тя да бъде отдадена не на мъжа на живота им. Но понякога някои щастливки намираха единствената си половинка и бяха безкрайно щастливи с нея.
Ръката й се плъзна по нежния сатен. Тя трябваше да сложи тази рокля, за да отпразнува свързването на тях двамата. Мислете й литнаха към Джайън…
— Прекрасна си, таджа. — Джайън взе ръката й и нежно целуна вдлъбнатинката на дланта й. Върхът на езика му се стрелна към кожата й и веднага се отдръпна. — Всичките ни мъже ще те пожелаят тази вечер. — Изглеждаше горд.
Дженис се изчерви от комплимента; ясно усещаше защо фамилиерите бяха прочути с изкуството да ухажват. Той, както винаги, й замайваше главата.
Беше облечен целият в бяло, също като нея. По белите му панталони, риза и ботуши имаше златни ширити. Снежнобелият цвят контрастираше прекрасно със златистата му кожа и дълги бронзови коси. На устните му трепкаше вездесъщата загадъчна усмивка.
— Ти си красив, Джайън. — Беше го виждала по-красив единствено гол.
Устните й потрепнаха при неприличната мисъл. Дженис, какво става с теб? — попита се тя. Странно беше как напоследък започваше да гледа на този мъж толкова… сексуално.
Той погали вибриращите й устни.
— И за какво си мислиш, а?
Тя се усмихна дяволито.
— За нищо.
Той вдигна недоверчиво вежда.
— Добре. Е, готова ли си?
— Да.
Той я хвана за ръка и я поведе към огромната зала, където щеше да се състои сватбената церемония.
Тежките дървени врати се разтвориха тържествено пред тях. Дженис се смая от размерите на залата и от невероятното множество фамилиери, които я изпълваха. Всички млъкнаха. Огромното море от невероятно красиви лица, мъжки и женски, я поздравяваше. Тя забеляза, че някои от фамилиерите стояха на групички. Без съмнение това бяха клановете, за които Джайън й бе говорил.
В залата цареше гробна тишина. Всички я зяпаха шокирано. Явно бяха очаквали жена фамилиер. Дженис се притисна към Джайън и отново се запита беше ли разумно да се показва с него.
Успокой се и ги остави да свикнат. Джайън стисна ръката й.
Един достолепен мъж се изстъпи напред. Бакенбардите му бяха посребрени и той излъчваше спокойна мъдрост. Застана до Джайън. Тя позна лицето му от изображението на ютала на Джайън, Х’райър. Постъпката на мъжа явно беше жест на подкрепа на тадж в избора му на съпруга.