Без да се притеснява от реакцията на народа си, Джайън й се усмихна нежно. Х’райър хвана сключените им ръце и високо ги вдигна.
— Таджа на Рен! — извика той и гласът му прокънтя през залата. За миг настъпи тишина, после още петдесет мъже излязоха напред — главите на фамилиерските кланове. Те вдигнаха едновременно юмруци.
— Таджа на Рен! — извикаха и те. Очите на Джайън проблеснаха съвсем по котешки. Той се усмихна широко. Изведнъж, без никакво предупреждение, вдигна Дженис на ръце и я завъртя лудо. Всички фамилиери нададоха радостни викове, от които залата прокънтя.
След това всичко се разви със шеметна скорост.
Дженис бързо разбра, че фамилиерите са любители на забавата и веселието — до един. Десетки музиканти взеха инструментите си. Мелодиите, които засвириха, бяха екзотични, сексуални и много живи. Повечето фамилиери се впуснаха в жизнерадостни танци и се въртяха невъздържано наоколо. Май не ги интересуваше много с кого точно танцуваха — стигаше им да танцуват. Мъже танцуваха с мъже, жени с жени; въртяха се неспирно и се омесваха съвсем. Всички изпълняваха виртуозно сложните стъпки. Дженис ги гледаше с разширени очи.
— Винаги ли са такива? — попита тя, смаяна от освободеността и страстта, бушуващи пред очите й.
— Не. Обикновено са по-диви. Почакай нощта да узрее, Дженис. Ще видиш как фамилиерите празнуват щастието си. — Той й намигна и лицето му засия от удоволствие. Дъхът й секна. Така би искала да го запомни — завинаги! Пленителните му очи грееха от щастие.
— Джайън, виж, ето го Трейд. — И наистина, аварианският воин стоеше насаме, както беше обичаят му, край една от стените. Дженис видя как той поглежда към една от отрупаните с лакомства маси и забелязва собствената си физиономия върху курабийките. Красивата му вежда се вдигна, докато разглеждаше откритието си с объркано изражение. Докато се взираше така в недоумение, една красива фамилиерка се приближи и си взе една от курабийките с лика му. Сложи я в устата си и плъзна език по нея. Веждата на Трейд отново отскочи нагоре. Дженис се разкикоти. Джайън също се усмихна.
— Сега и той ще изживее нещо ново, бъди сигурна. Дженис, хайде да го поздравим!
Тя кимна, доволна да види отново аварианина. Скромното му, овладяно държане дълбоко я бе впечатлило по време на пътешествието им. Колкото и да я криеше, в него имаше нещо мило, което привличаше останалите.
— Радвам се, че успя да дойдеш, Трейд — плесна го Джайън по рамото.
— Тадж Джайън. — Той погледна Дженис. — Таджа.
— Трейд, толкова се радвам, че си тук.
— Тази вечер, освен че приветстваме нашата таджа, ще поздравим и Трейд, Кру! — Х’райър отново пристъпи напред и увереният му глас накара залата да притихне. — За вярната му служба към нашия Страж на мъглата, го даряваме с достъп до Ма’ан когато пожелае. От днес нататък го смятаме за един от нас!
Вдигна се страхотна врява. Всички поздравяваха аварианина, който бе спасил краля и кралицата. Трейд беше онемял. Той хвърли поглед към Джайън.
— Не е нужно… То не беше нищо…
— Мълчи, ще ме обидиш. Нали не искаш да кажеш, че животите ни са нищо?
Трейд поруменя.
— Разбира се, че не. И все пак аз…
— Хубаво! — Джайън го шляпна сърдечно по рамото. Трейд явно страшно се дразнеше от развоя на събитията. Направо беше настръхнал. Джайън грейна.
— Ще трябва да го понесеш, боя се, приятелю мой. — Той посочи красивата жена, която Трейд беше забелязал.
Опитвал ли си с фамилиерка? попита той телепатично. Трейд поклати глава и очите му проблеснаха, когато погледна чувствената тъмнокоса дама, извиваща се под звуците на музиката.
Ще видиш, че не прилича на нищо, което си изпитвал преди. Казват, че не са доволни, докато не започнат да драскат и викат за още.
Трейд наостри уши.
Все пак, признавам, че предпочитам писанките. Джайън погледна към Дженис и намигна на Трейд. Дженис ги огледа внимателно.
— Какво му каза?
— Какво те кара да мислиш, че му говоря? — попита той невинно.
— Е, сега вече съм сигурна.
И двамата мъже се усмихнаха.
— Трябва да представя Дженис на клановете. — Джайън я хвана за ръка. — По-късно ще си поговорим, Трейд — той хвърли многозначителен поглед към жената, привлякла вниманието на приятеля му. Трейд кимна и изведнъж замръзна. Обветреното му лице побледня и той се втренчи в нищото с израз на изумление. Джайън изтича към него притеснен.
— Какво има? — Той сведе поглед и видя светещата аварианска кама. Оръжието ярко заблестя и угасна.