Случило се е нещо необикновено…
Трейд все още трепереше от усещането.
— Какво? Какво има, приятелю? — Джайън се опита да го успокои с длан.
— Реджар? Реджар! — Трейд изглеждаше потресен.
— Какво за него? Добре ли е? — Джайън се разтревожи за родственика си. Трейд примигна и дойде на себе си.
— Всичко е наред. Добре съм.
Само че не изглеждаше добре. Устата му бе все още сива. Каквото и да се бе случило, то из основи бе разтърсило суровия воин. Джайън се приближи до него.
— Ако си сигурен, че си добре, ще се видим след малко.
— Добре.
Джайън отведе Дженис, чудейки се какво ли бе смутило строгия боец. То явно засягаше роднината му Реджар. Джайън реши да попита Яниф за това. Мистикът щеше да пристигне по-късно тази вечер заедно с мъдреците, които щяха да заключат тунела.
Засега хората се държаха смело, но той знаеше, че скоро щастието им ще помръкне. Тъга щеше да помрачи веселия празник.
Джайън представи Дженис лично на всеки от главите на клановете. Това се проточи дълго, тъй като всеки от патриарсите държеше да я запознае със семейството и съветниците си. Джайън се смееше вътрешно, знаейки, че любимата му никога няма да запомни толкова имена.
Но Дженис мислеше за свои си неща.
Тези мъжкари, разсъждаваше тя, изглеждат страхотно. Всички до един в разцвета на силите си. Мъжествени. Прекрасни. Различни. Нищо чудно, че така тичаха след тях!
Дженис се зачуди какво ли щеше да каже Джайън на тези хора, когато тя си тръгнеше. Потръпна. Той й бе казал, че ще се справи с тази задача и тя му бе благодарна. Тази вечер трябваше да бъде нейният подарък за него. Знаеше, че Джайън не искаше много от нея, но бе поискал това. Самата му молба я бе накарала да се съгласи. Братът на Карпон никога не бе молил майка й за нищо. По време на странната им връзка Дженис силно се бе привързала към Стража на мъглата. Малко бяха нещата, осъзна тя, които не би направила за него.
Едно от тях бе да остане тук като негова жена.
Сякаш кама се заби в гърдите й.
Не. Жените френзи имаха нужда от свобода… Не можеше да позволи отново да се превърне в нечие притежание.
Така че тя продължи да се усмихва на поданиците му и да приема благопожеланията им с благодарност. Само че болката в сърцето й не утихна.
Болеше я за онова, което притежаваше и все пак не можеше да има.
Джайън я гледаше внимателно. Опитваше се да вдълбае в паметта си прелестното й лице и нежен профил, чийто фин релеф неведнъж бе проследявал с устни. Тя бе негова и все пак…
Болеше го за онова, което имаше и все пак не можеше да притежава.
Край прозорците се чу шепот. Постепенно гласовете се усилиха. Псалм на скръбта. Чертите на Джайън се свиха от болка. Мъдреците бяха пристигнали. Той обви ръка около раменете на Дженис и я поведе към най-близкия прозорец; пред тях се разтваряше шпалир от фамилиери. Той погледна към двора, където се намираше тайният тунел на фамилиерите, заобиколен от всички страни от кралския дворец.
Дженис ахна.
— Не знаех, че има и друг тунел!
— Само ние знаехме за него — обясни й той. — Досега.
— Какво искаш да кажеш? — Тя се обърна трепетна към него.
— Карпон някак е научил за съществуването му. Той тормози народа ми по много начини, мила Дженис.
Дженис почувства, че й призлява.
— Но ти… — тя преглътна. — Ти никога не си ми казвал.
— Не.
— Защо, Джайън? Не ми ли вярваш?
Той погали нежната й буза.
Не беше искал тя да си тръгва.
— Ако беше разбрала за втория тунел, може би щеше…
По лицето й премина болезнена тръпка.
— Нямаше, Джайън. Не и без да се сбогувам.
— Да, но веднъж почти го направи — прошепна той.
— То беше друго. — Съмняваше се, че е била способна да го направи. Но нямаше нужда той да го знае. — Не можеш да задържиш неудържимото, Джайън. Ти си фамилиер, би трябвало да разбираш.
— Разбирам. Ти не разбираш. Опитвах се да те защитя от Карпон. Откакто знае за този тунел, той лесно можеше да те отвлече през междинните порти. Вече изпратих вест до всички фамилиери да се приберат у дома. Но някои няма да успеят.
Очите й натежаха от сълзи. Пак я беше защитил. И не само нея.
— Не бях помислила за това.
— Знам.
Тя се обърна към прозореца.
— Какво правят? — Тя посочи групата хора в двора.
— Тези са от къщата на мъдреците. Дойдоха тук, за да затворят тунела под мое ръководство.
Тя се ужаси.
— Нима е възможно!
— Да, при извънредни обстоятелства. Но се прави рядко. Възможно е да се появят реакции от мистично естество.
Какви точно, не се разбра.