Двамата гледаха тринайсетината — все древни и могъщи магьосници, — които се подреждаха в триъгълник пред портала. Начело стоеше Яниф, тъй като силата му беше най-голяма. Зад него бяха Волтант и Гелфан. Зад тях — други четирима мистици и после още шестима довършваха триъгълника на мъдреците. Тази позиция беше много особена и събираше и насочваше общата им сила.
Нямаше във вселената по-голяма мощ от сбора на тринайсетте.
Поне доскоро.
Над залата легна гробна тишина, фамилиерите тъжно наблюдаваха как пътят към свободата им бива отрязван завинаги.
Яниф вдигна високо жезъла си и започна ритуала, призовавайки силата си. Тя се завихри около него все по-бързо и по-бързо и обви в светлина изправената му фигура. Яниф насочи потока й нагоре по жезъла и я съсредоточи в шлифования кристал на върха му. Той заблестя неистово. Яниф насочи жезъла и освободи натрупаната сила срещу отвора на портала.
Музикантите засвириха тъжна мелодия, когато Волтант призова своята сила и изпълни същия ритуал.
Дженис никога нямаше да забрави величествения, печален спектакъл на ритуала, нито звука на инструментите в ушите си. Усети духа на хората, скръбта и сълзите им. Преследваха ги — понякога дори ги поробваха — само заради тяхната красота. Сега щяха да ги принудят да не напускат никога дома си. Как беше възможна такава жестокост?
Гелфан се присъедини към двамата магьосници и лъча на неговата мощ се заби в тъмния тунел. Един по един и останалите се присъединиха към ритуала по същия начин, сляха енергиите си, за да запечатат отвора.
Напомни ми за важните неща, котенце.
— Така ли? — Тя го погледна, объркана.
— Да. — Джайън изведнъж извърна поглед от прозореца и се обърна към тълпата.
— Фамилиерите не могат да бъдат затворени! — извика той с ясен глас. Смълчаната тълпа застина при думите му. Изведнъж всички започнаха да повтарят думите му, докато те зазвънтяха из всички сводове: „Фамилиерите не могат да бъдат затворени! Фамилиерите не могат да бъдат затворени!“
Джайън кимна на музикантите.
— Предпочитам да танцувам и да се веселя пред това, да съзерцавам безсилно и да тъгувам! — Той сграбчи Дженис и я дръпна към центъра на паркета. — Нашата свобода е тук! — Той удари гърдите си с юмрук. — Тук!
Из тълпата се надигна оглушителен вик. Всички благославяха сърцатия си крал за утехата. Сега Дженис виждаше защо толкова го обичат всички.
Музиката се промени. Ритъмът стана по-бърз, чувствен и весел. Джайън отметна гордо коси и бавно започна да върти Дженис, поглъщайки я с поглед. Ръката му прихвана здраво кръста й.
— Какво да правя сега? — стреснато прошепна тя, без да разбира стъпките на фамилиерския танц. Не искаше да разочарова хората в този важен миг.
Обгърни кръста ми с едната ръка. Вдигни другата ето така.
Тя го последва и двамата се завъртяха по дансинга, отначало бавно, но постепенно отпускайки се в чувствени движения. Той разтърси бронзовата си грива и бясно я завъртя.
Дженис започна радостно да се смее. Джайън й се усмихна, музиката го развесели.
Изведнъж той я пусна, с токовете на ботушите си леко започна да удря по пода, серия сложни енергични стъпки, удрящи в такта на музиката. Наблюдаващите започнаха да пляскат в ритъма на стъпките му. Дженис наблюдаваше, очарована от мъжката грация на движенията му, от стила и красотата му. Той я омая с удивителните си стъпки, любеше я с изразителните движения, които бяха едновременно и силно възбуждащи, и властни.
Той скочи във въздуха и се приземи на едно коляно. С движенията на ръката си, с езика на танца той й казваше, че я желае и е щастлив от това.
Той се плъзна по пода на колене и спря точно пред нея. Отметна косата си назад. Силните му ръце обгърнаха кръста й. В разрез с общоприетото лицето му се притисна в корема й. Чувствайки ударите на страстта, той се залюля с нея в такт с музиката, чувствено леко я повдигаше и спускаше, което тя никога нямаше да забрави.
Без предупреждение той отново я вдигна във въздуха и я завъртя в прегръдките си.
Въодушевеното му настроение завладя тълпата. Скоро й другите се присъединиха към тях, танцуваха и празнуваха. Бяха вътрешно свободни.
Джайън я притисна здраво в прегръдката си и продължи да се върти с нея. Той я вдигна леко като перце със силните си ръце, целуна я жадно и бързо по устата, преди отново да я пусне.
И двамата се засмяха.
Танцът стана по-бърз. Дженис остана без дъх, омайната музика танцуваше като пламък в кръвта й, движенията й станаха необуздани.
Тя бавно го заобиколи точно както той беше направил с нея и се завъртя около него. Приближаваше го, после се отдалечаваше, люлееше се примамливо в такт с музиката. Показа му малка част от таланта на жените френзи да танцуват.