Двуцветните очи на Джайън заблестяха от възторг.
Винаги ще намирам свободата си в теб, Дженис. Тя зяпна от учудване. Преди да успее да осмисли думите му, той отново я вдигна високо във въздуха и я завъртя.
Празненството продължи до късно през нощта, а необикновената светлина на запечатания тунел осветяваше залата със странни отблясъци, фамилиерите танцуваха със своите крал и кралица.
За свободата на духа си.
Трейд се разхождаше из нощния мрак.
Тих шум от дебнещи стъпки на някакво същество го следваше. Тъмнината беше пълна със смъртоносни заплахи. Но това не го интересуваше. Напротив, спокойният аварианин ги предизвикваше.
Той беше готов да посрещне опасността.
Заобикаляше го гъста растителност — това му харесваше. Да бъдеш скрит, но въпреки това да не се криеш. Поемайки дълбоко влажния въздух, той се наслаждаваше на уханието на земята, растителността и живота.
Животното изръмжа внезапно от лявата му страна.
Трейд се обърна светкавично, вече беше извадил блестящата си сабя. Огромното чудовище рязко спря, смъртоносните му зъби се оголиха. Двамата се втренчиха един в друг.
Розовите очи на звяра отразиха фигурата на аварианина — свиреп воин, готов за битката.
Трейд искаше дивият звяр да го нападне.
Чудовището го наблюдаваше, замръзнало на мястото си. Трейд задържа дъха си. Цялото му тяло се напрегна, приготви се за битка на живот и смърт. За да се почувства жив.
Чудовището изръмжа хищно.
Светлозелените очи на Трейд заблестяха предупредително, това беше блясък на задоволство. Аварианинът вдигна гордо глава и се изправи пред своя противник. После той бавно снижи сабята си и така стана чудесна плячка.
Звярът се сви, приготви се за скок.
Трейд се усмихна и го подкани да нападне.
Звярът замря нерешително. Странното поведение на жертвата го объркваше.
Очите на Трейд се присвиха в блестящи нефритени цепки.
— Ще ме разочароваш ли?
Звярът изви гръб.
Трейд го фиксираше, съсредоточил цялата си воля.
Със силен рев животното отскочи встрани и бързо се скри под земята.
Ноздрите на Трейд пламнаха. Извърна се разочаровано и се запъти обратно към кралския палат.
Скрит в гъсталака, магьосникът проследи сцената с очите си, по-тъмни и от най-тъмната нощ. Беше загрижен.
На планетата Зариан, където Трейд известно време беше живял, имаше едно пустинно растение. Наричаха го лутус. То се издигаше над голите пясъци и побеждаваше мъртвилото наоколо.
Точно като Трейд.
Яниф погали перата на Боджо, докато обмисляше възможностите.
По-късно през нощта Яниф се срещна с Джайън в работната му стая.
Джайън направи знак на стария магьосник да седне, после му напълни чашата с топъл „мир“.
— Забавлява ли се на тържеството, приятелю?
След като седна удобно на ниската възглавница, Яниф вдигна чашата и отпи с наслада.
— Твърде съм стар за такива бурни веселби.
Джайън му отправи недоверчив поглед.
— Как ли пък не.
Яниф се усмихна зад ръба на чашата.
— Все едно. Важното е, че сватбата стана хубава. Само закриването на тунела помрачи настроението.
Джайън потри скулите си.
— Да, така е.
— Дженис ще има доста трудности да се приспособи — в съзнанието си.
— Знам. Но съм уверен, че ще успее.
— Ах, тази фамилиерска самоувереност. Как ми липсва понякога. — Усмихна се мъдрецът.
Джайън изсумтя.
— Е, Яниф, от това, което чух, вече имаш своя фамилиер в лицето на Реджар. Неговата арогантност сигурно разнообразява твърде равния ти живот.
Яниф се засмя.
— Той не е чак толкова самонадеян, колкото ти беше на неговата възраст, Джайън. В интерес на истината с теб се забавлявах най-много.
— Ммм. Дай му време.
Яниф се засмя. Джайън му се закани с пръст. Магьосници и фамилиери. Винаги е съществувало специално споразумение между тях.
— Кажи ми, Яниф, какво се случи с Реджар?
Яниф остави питието.
— Какво те кара да си мислиш, че нещо се е случило?
— Трейд. Тази вечер той онемя по време на празненството. Замръзна на мястото си като ударен от гръм. Забелязах как блесна сабята му — или може би трябва да кажа, твоята сабя. Е, какво се случи?
— Реджар извика силата си. — Яниф остави празната чаша на масата. Джайън я напълни отново. — Днес се появи за първи път.
— Разбирам. — Джайън наблюдаваше стария мистик с присвити очи. — И какво толкова чудно има? Не е ли нормално събитие за един чарл?
— Да, така е — Яниф отвърна на погледа му. — Но сега беше някак различно.