Въпреки това, доволен или не, не беше глупав.
Джайън внимателно я наблюдаваше. След като стигна до някакво решение, той подръпна прикованите си във вериги китки.
— Добре. Тогава ме освободи.
Дженис се зачуди колко често фамилиерите сключват такива сделки. Нямаше начин да знае, че това не се случва никога. Фамилиерите винаги правеха това, което сами, изберат.
Тя се засмя на предложението му. Нима я мислеше за толкова глупава? Дори стражите я бяха предупредили само да разхлаби веригите му, ако е необходимо, но при никакви обстоятелства да не го освобождава. Те даже я убеждаваха да се откаже и опитаха да я отклонят от посещението при опасния пленник.
— Толкова глупава ли ти изглеждам?
Ноздрите му се разшириха при думите й, страните му сякаш пламнаха. Не беше в настроение да си играе.
— Напротив — ясно изрече той. — Изглеждаш отчаяна.
Раменете на Дженис се приведоха под огромното наметало. Ако не беше отчаяна, щеше ли да се реши на нещо толкова щуро?
— Да, така е.
Джайън почувства как духовните сили и куражът на жената изведнъж я напуснаха. Той мигновено разбра, че инстинктивно е узнал истината. Не беше онова, което първоначално си бе помислил. Имаше нещо повече от сексуално любопитство. Почувства се облекчен и този път я погледна загрижено.
— Обясни ми защо искаш това от мен? — равно изрече той, гласът му беше тих, ласкав и изкусителен.
— Мъжът, който те е пленил, се казва Карпон. Брат е на покойния владетел на тази земя.
— Продължавай.
— Майка ми беше негова съпруга — не по собствена воля — обясни момичето. Джайън направи жест към нея да продължи разказа. — Така че трябва да си се досетил — Карпон желае да управлява. За да стане това, той трябва…
— Да те унищожи — довърши вместо нея Джайън.
— Не точно… нали разбираш, аз нямам желание да управлявам.
Джайън любопитно я изгледа. Беше започнала да го очарова. Мелодичният й глас галеше сетивата му. А уханието й! Като ливада на Ма’ан след топъл дъжд.
Копнееше толкова силно за дома си. Прекалено силно. Надигна се на сламеника.
— Защо не искаш да управляваш?
— Защото мразя капаните на властта. Изобщо не харесвам такъв живот.
Джайън я изучаваше с очи, прикрити от дългите меки кичури. В много отношения тя беше интересна загадка. И загадката ставаше по-заплетена с всеки следващ миг. Дълго време не каза нищо. После попита:
— Ако Карпон знае това, какъв е проблемът?
— Той иска и мен.
Настъпи пауза, и тогава Джайън измърмори:
— Разбирам.
— Но ако ти ме обладаеш, той може да стане мой съпруг и нищо повече, а на престола ще се възкача аз — нещо, което той не желае.
Джайън започна да разбира огромния й проблем. И своя също.
— Какво е измислил този хитрец Карпон? Защо имам чувството, че моето пленяване е част от плана му? — Той втренчи проницателния си поглед в нея.
Първият признак, по който Дженис се досети за интелигентността и за ловния му инстинкт.
— Да. Той ме изпрати при теб.
Устните му загадъчно се извиха.
— Той те изпрати при мен… вече става любопитно. Какво се надява да спечели?
— В тази страна, за да се възкача на престола и да управлявам, аз също трябва да имам съпруг или да… — Тя се поколеба, беше объркана, не желаеше той да знае цялата истина. Положението на девственица беше нещо съвсем неудобно. Естествено бе жените да търсят удоволствие.
Джайън вдигна тъмните си вежди.
— Или? — насърчи я той.
Не му отговори направо.
— Не е важно. Това, което е важно, че трябва по някакъв начин да попреча на Карпон.
— Все още не мога да разбера какво е значението…
Тя бързо го прекъсна:
— Не разбираш ли, искам да се махна оттук. С твоята помощ мечтата ми може да стане реалност.
Думите й спряха Джайън. Сега тя съвсем го заинтригува.
— Търсиш помощта ми, за да избягаш?
— Не точно. Аз ще ти помогна да избягаш, ако направиш това, което искам от теб.
Той се ухили широко на абсурдното предложение — някой искаше да сключи споразумение с фамилиер за това, което най-много обича да прави.
— С удоволствие, моя тайнствена приятелко. След като се измъкнем оттук, ще ти покажа всичко, на което съм…
— Не, трябва да стане сега.
Той се намръщи.
— Не ставай глупава! Не е нито времето, нито мястото.
— Не си ме разбрал. Това са моите условия.
— Права си. Но не мога да проумея такова решение. Не каза ли, че ако те обладая, няма да можеш да управляваш тази земя?
— Да.
— Не е ли това, което той иска?
— Не точно. Не разбираш ли? Ако се съгласиш, аз ще ти помогна да избягаш. Ще се споразумеем, но само докато напуснем тази страна и избягаме в друго измерение. Ако успеем, Карпон ще полудее, като разбере, че не само ме има, но и че завинаги ме е загубил. След като изчезна оттук, мога да помогна на местните хора да му попречат да заграби веднага цялата власт. Ще трябва да изчакат рождественска година и да разберат какво ме е сполетяло, преди да провъзгласят нов владетел. Кой знае? Може през това време с помощта на някого и да победя Карпон, това дяволско изчадие.