Джайън бавно въздъхна.
— Тогава през всичките тези години си бил прав.
— Да.
— Разбирам.
И двамата мъже потънаха в собствените си мисли.
— Искам една услуга от теб, Яниф.
— Каква, Джайън?
— Бих искал да отвориш сигналната дъга до Ганакари. — Като мистик от високо ниво Яниф имаше способността да изпраща съобщения по дъга през времето, пространството и измеренията.
Яниф вдигна вежди учудено.
— С каква цел?
— За кратко искам да посетя Карпон… имаме да си изясним някои неща.
Яниф иронично се усмихна.
— Какво ще му кажеш, приятелю?
— Не си ли изложен на заплаха след запечатването на тунела?
Яниф се усмихна на нелепия въпрос.
Джайън се ухили.
— Тогава да започнем.
Магьосникът наклони глава. Той прати мълния към стената от върха на пръстите си. Тя изсъска и проблесна. Скоро се образува малък, с размерите на камък, отвор.
— Говори — каза Яниф. — Той ще види образа ти. Джайън самоуверено скръсти ръце пред гърдите си и кръстоса крака върху масата. Щеше да се позабавлява.
Карпон седеше на любимото си място пред огъня.
Той кроеше планове за залавянето на фамилиерите. Отлично обучени тайни сили щяха да атакуват на сутринта. Те бяха инструктирани да намерят и заловят толкова фамилиери, колкото намерят, като използват специалното упойващо вещество, отслабващо сетивата им. И тъй като фамилиерите копнееха да пътуват, много от тях непрекъснато кръстосваха световете. Всъщност Карпон бе чул, че не могат да се въздържат и да живеят без приключения.
Хубавото на плана беше, че докато фамилиерите усетят, че много от тях липсват, щеше да бъде късно. Подобно отвличане беше трудно, ако не невъзможно да се разкрие бързо.
Пленниците вече бяха изтъргувани.
Карпон получи крупна сума за тях, хазната му беше препълнена. Но той не знаеше на каква цена върви на нелегалния пазар добър мъжки индивид. Беше повече, отколкото алчната му природа можеше да допусне.
Изведнъж ослепителен блясък изпълни стаята. Един образ се появи пред него. Беше чудно красив мъж със скръстени на гърдите ръце. Стори му се странно познат… фамилиер!
— Ти! — Карпон скочи от мястото си да извика охраната, но спря, когато си даде сметка, че всъщност мъжът не е тук.
— Каква е тази магия? — изсъска той.
„Няма лесно да заловиш друг фамилиер, варварино.“ — чу Карпон глас в главата си.
Изруга по посока на образа.
„Тунелът на Ма’ан е запечатан завинаги — няма вход за теб.“
Карпон пребледня. Купчината скъпоценни камъни, които вече беше събрал, беше получил от много опасни същества. Нямаше да приемат радостно новината, че не може да им предаде обещаната жива плът.
„Дженис е моя. Тя е с мен и завинаги ще остане тук — недостъпна за теб.“
Карпон се разпени при тази новина.
— Кой си ти?
„В случай, че се чудиш кой съм — отговори му образът. — Аз съм Стражът на мъглата. Кралят на всички фамилиери. Жалко че не знаеше кой съм, когато бях прикован за стената като звяр! Само си помисли какво можеше да направиш с тази информация… да не говорим колко щеше да получиш за мен.“
Образът затрептя, избледня и изчезна.
Юмруците на Карпон се стовариха върху облегалката на стола. В ръцете му е бил кралят на фамилиерите? И го е изпуснал! И всичко това заради Дженис. Сега фамилиерът я имаше.
Яростен рев се изтръгна от гърлото му.
Не беше свършено.
Не всичко беше загубено.
Дженис бързо заспа. Джайън се върна чак призори. Той се съблече, мушна се под копринените завивки и я придърпа в обятията си. Намери начин да спре Карпон, без да изтребва хората на Ганакари. Точно както неговата таджа го беше помолила.
Но това беше само началото на отплатата му. В бъдеще Карпон щеше да отговаря за всичко, което му стори в килията. Щеше да си плати за онова, което направи с Дарик.
Разтърси го силен спазъм. След малко още един.
Времето наближаваше. Нямаше да може повече да отлага.
Това усложняваше задачата му — ако можеше да избира, момент, би изчакал още и още. Нямаше начин да знае как една жена, която не е фамилиерка, щеше да реагира на това, което го очакваше.
Решението обаче трябваше да вземе тя. Той щеше да говори с Дженис на сутринта.
Тогава тя щеше да направи своя избор. За добро или лошо, Джайън нямаше повече време.
Въпреки неразположението си, той се сгуши в нея.
През цялата нощ той я притискаше в прегръдката си, докато треската продължи да го измъчва.
16
Дженис седеше на брега на езерото.
Скритото местенце в гъстата растителност й осигуряваше усамотение, а пред нея се ширеше гледката на кристално чиста синя вода, която леко се плискаше о брега. От дясната й страна поточе извираше от огромното езеро. Ромонът на водата успокояваше разтревожения дух, търсещ мир и хармония.