Тя хвърли разсеяно няколко камъчета във водата и се вгледа в концентричните кръгове, набраздили повърхността. Едно просто действие като падането на камъка предизвикваше толкова сложни последици. Подобно на моя живот, помисли си тя.
Ударът на камъка с водата наподобяваше много на първата й среща с Джайън. Събраха се бързо и решително. Трептенето на кръговете обаче продължаваше да бразди водната повърхност.
Не че тя беше търсила такова усложнение.
Но то я беше сполетяло.
В стремежа си към свобода и разгръщане на своя дух тя си беше усложнила живота. Джайън.
Винаги се връщаше към Джайън.
Нямаше да я пусне лесно, вече го знаеше. И въпреки че й обеща, мъж като Стража на мъглата никога нямаше да се откаже от битката за нея, защото, ако го направеше, щеше да тръгне срещу своята природа.
А какво може да каже за себе си? Нима тя самата не го искаше? О, как го желаеше. Копнееше за него. Харесваше го. Дори когато беше далеч, продължаваше да го чувства непрестанно като част от себе си.
Той растеше в нея като зародиш.
Дали пък съдбата не бе решила да са заедно? Не можеше да отрече странната близост между тях, те бяха като парчета от една и съща мозайка, които образуват едно цяло, които си пасват.
Но къде оставаше нейната собствена воля? Нейната свобода? Какво щеше да стане с нея? Объркана, тя хвърли още едно камъче във водата.
И въпреки доброто си скривалище, не се изненада, когато усети Джайън зад себе си. Нямаше място, където фамилиерът да не може да я открие, ако пожелае. Затова в случай че го напуснеше, трябваше да стане с пълното му съгласие.
А при сегашните обстоятелства нямаше никакви изгледи за успех.
Усети как той безмълвно седна зад нея. Остави я да подреди обърканите си мисли. Също като котка…
Накрая тя заговори, като продължаваше да се взира във водата.
— Тук съм затворничка.
— Не — меко й отвърна той.
— Но ти няма да ми позволиш да си тръгна!
— Много е опасно. — Не този отговор би искала да чуе. Но вече беше разбрала, че фамилиерът е майстор на хитростта и думите му често довеждат до целта, която са си поставили.
Тя шумно въздъхна, беше раздразнена. Но въпреки това изпитваше странното чувство, че е и очарована. Тъй двойствена беше и природата на котката — винаги мила и ласкава, винаги потайна и непредсказуема.
Джайън усети настроението й.
— Просто исках да дойдеш, за да опознаеш тази земя, моя народ. — Промълви ласкаво. — Не ти ли харесва тук, не е ли красиво?
— Много е красиво. Но това не е моето място.
Той се наведе напред така, че тя да може да почувства топлината му с гърба си, после погали дългата коса върху рамото й.
— Напротив, таджа, твое е.
Тя настръхна цялата.
— Не ме наричай така.
— Свързан съм с теб. — Дъхът му галеше шията й. — Не мога да имам друга. — Устните му се впиха в рамото й. — Не искам друга.
— Моля те, Джайън! — Тя се дръпна от топлите му устни. Докосването му, както винаги, я объркваше.
Джайън не се отказа. Силната му ръка обгърна кръста й, притисна я, прилепи гърба й към гърдите му.
— Защо? И двамата се привличаме, чувствата ни с всеки изминат ден стават все по-силни. Знам, че и с тебе е така. Обичам те, писано.
Дженис затвори очи. Сълза се търкулна по лицето й. Той се сгуши в извивката на врата й.
— Не ме ли обичаш, Дженис? — измърка до нежната й кожа.
— Обичам те — задъха се тя, признавайки истината и пред себе си. — Обичам те, Джайън.
Устните му се прилепиха за шията й, милваха я нежно, любящо.
— Когато приключи това с Карпон, ще те заведа навсякъде, където пожелаеш, Дженис. Ще ти покажа Алианса, ще сложа в краката ти изкушенията на другите светове, ще те даря с всичко, което е мое.
Дженис беше поразена от предложението му. Въобще не беше се досетила, че може да иска да пътува с нея.
— Ще направиш ли това за мен? Ще оставиш хората си?
Той леко се усмихна.
— Никога няма да оставя моите хора. Не става въпрос за това.
Тя се изви в прегръдката му, отдръпна се леко и го погледна.
— Но ти току-що каза…
Красивите му зелено-златисти очи потънаха в нейните.
— Фамилиерите обичат да пътуват. Мога да ти дам това, което желаеш, Дженис. След време. Повярвай ми.
Той наистина можеше да го стори. Много пъти вече той я беше изненадвал. Понякога дори бе постъпвал против себе си заради нея. Джайън имаше куража да опитва нови пътища — беше го доказал безброй пъти по време на тяхното пътуване.