Тя прехапа устни.
Може би не виждаше ясно ситуацията? Джайън не беше просто силен мъж, той беше и мъж, който упражнява власт. Нямаше ли да го промени? Нямаше ли да се отрази на целия му начин на живот?
Изведнъж прозрението я осени.
Преди време, когато двамата се срещнаха, тя си мислеше, че фамилиерът ще я освободи. Може би това не беше обикновено предложение, а пророческо предчувствие…
Може пък Джайън да беше ключът към свободата на нейното сърце?
Беше ли прав, когато каза, че голямата любов може да освободи душата? Тюркоазените й очи се напълниха със сълзи. Може пък Джайън да беше истинската свобода за нея.
— Моля те само да си помислиш върху това. — Пръстите му леко докоснаха устните й. Силна тръпка го разтърси. Зрънца пот избиха по челото му. Той се дръпна и се преви на две.
Дженис докосна ръката му.
— Какво има, Джайън? Да не си болен?
Той си пое дълбоко дъх, опитваше да възвърне самообладанието си.
— Не, не съм болен. Помолих те да помислиш върху тези въпроси, но се страхувам, че трябва да вземеш още едно решение. Сега, таджа. Много важно решение.
Тя разтревожено го погледна.
— За какво говориш?
— Има нещо, което мъжете фамилиери не говорят на никого извън Мъглата. Това се прави, защото нашата природа е много особена. В зли ръце тази информация може да причини нещастие на моите хора. И това, което сега ще ти кажа, е една от многото причини да се стремят да ни пленят, една от причините да се забулваме в тайнственост.
Дженис беше покъртена от доверието му в нея и в същото време се страхуваше да научи тайната му. Все пак надделя куражът й, както и загрижеността й за него.
— Това, което трябва да направя, свързано ли е с треската ти?
Очите му заблестяха благодарно. Тя го беше разбрала.
— Да. Това, което трябва да се направи, ние наричаме превъплъщение.
— Превъплъщение? Какво е това?
Джайън я притисна в обятията си, въпреки ситните тръпки, които го разтърсваха.
— Забеляза ли, че тук повечето от мъжете са на средна възраст?
Дженис се замисли. Наистина й беше направило впечатление.
— Да, но си помислих… е, не съм сигурна. Всички знаят, че фамилиерите са толкова… толкова… — не можеше да намери думите.
Джайън се засмя.
— Една от причините да сме такива, е заради превъплъщението. Когато един фамилиер достигне върховото си ниво, някъде между тридесетте и четиридесетте години — за всеки от нас това е различно — ние се превъплъщаваме.
— Какво разбираш под превъплъщение?
— Това е процес, който дава възможност на фамилиерите да поддържат идеалното си физическо състояние. Цял живот.
— Не разбирам. Нима се опитваш да ми кажеш, че не стареете?
— Не, стареем. Но преди това се превъплъщаваме девет пъти. Всяко превъплъщение в живота на фамилиера продължава приблизително около едно десетилетие.
— Така поддържате оптималното си ниво — бузите й пламнаха — цели деветдесет години?
Той кимна.
— Продуктивните ни години, през които задоволяваме физическата част на нашата природа.
Понятието беше много чуждо за нея.
— Какво се случва, след като изминат тези девет цикъла?
— През останалата част от живота си започваме да стареем естествено. Моят ютал, Х’райър е извършил своите превъплъщения. Това е една от причините да е мой толкова ценен съветник, защото е натрупал доста житейски опит по време на живота си.
— Значи това е жизнено важно за вас, за да останете млади и красиви?
Джайън широко се усмихна.
— Благодаря ти, таджа, но погрешно ме разбра. Външността ни няма нищо общо. Превъплъщенията са важни, за да поддържаме физическата си издръжливост.
— Защо?
— Това е най-голямата сила и най-големият дар на фамилиера.
Дженис предпазливо го изгледа.
— И как се извършва това превъплъщение?
Джайън въздъхна.
— Е, нали разбираш, мъжът и жената…
Дженис не можеше да повярва.
— Сигурно се шегуваш?
— Страхувам се, че не, моя Дженис.
— Но… как така?
— Трябва да ти обясня как фамилиерите гледат на тези неща. Ние вярваме, че свръхчувствителността ни се дължи на огромно ниво на енергия. Когато се любим, сексуалната ни същност достига по-високи нива. Мъжа и неговата съпруга наистина се сливат. Този акт ни извисява, всеки отделно, и расата като цяло.
— Звучи красиво…
— И е красиво, Дженис, макар все още да не съм го изживял с теб.
— С мен.
— Да.
Тя преглътна.
— В какво точно се състои това превъплъщение?
— За мъжа фамилиер освобождаването и свършването в любовния акт са две отделни неща. Ние се стремим да дадем удоволствие на жената с многобройни освобождавания — понякога правим любов дни наред. Всеки път, когато жената достигне върха на страстта си, нейната енергия се прехвърля към мъжа — и така се увеличава неговата жизненост. Ако двамата са в хармония, започват ритуала на превъплъщението, което ние наричаме Деветстотин ласки на любовта. Жизнената им енергия ще протича между тях, ще ги извисява на по-високо ниво на съществуване. Ти вече си виждала нещо подобно — превръщането ми в котка.