Тя кимна разтреперано, зашеметена от това, което беше чула.
— Подобно събитие може да се случи само когато мъжът е започнал енергетичното си формиране, той ще поведе съпругата със себе си, докато се осъществи превъплъщението. Това е церемония на издръжливостта, изпитание, преход, благословия — всичко едновременно, което не само води до физически промени, но и до духовно съвършенство.
Той я наблюдаваше внимателно. Дженис почувства тежестта на камъчето в ръката си.
— Нима и двамата съпрузи трябва да бъдат подложени на това превъплъщение?
— Мъжът трябва, жената има право да избира.
Най-накрая го разбра. Той й го каза съвсем ясно. В последна сметка тя щеше да реши.
— Някога жена, която не е фамилиер минавала ли е през това?
— Не.
Дъхът й секна.
— Какво ще стане, ако не успея, Джайън. Аз не съм фамилиерка! Няма да се справя…
Той улови лицето й в дланите си.
— Ако видя, че не можеш, ще прекъсна.
— Какво ще се случи, ако го направиш?
Той отклони поглед и не й отговори.
Дженис стисна ръката му.
— Много е рисковано, Джайън. Какво правят мъжете, които не са женени? Сигурно трябва да има някаква алтернатива.
Мускул заигра на челюстта му.
— Има жреци, които превеждат през това изпитание и неженени мъже. Такъв избор не ми допада, нито ще го направя, ако се наложи. Дал съм клетва на теб, не мога да я наруша.
Нито тя щеше да го иска — но ако животът им беше в опасност…
— Има ли някакъв друг начин?
— При извънредни обстоятелства мъжът може понякога да изпълни превъплъщението сам, като се потопи в дълбок мисловен транс. Обаче това се постига доста трудно, може да бъде опасно.
Както изглежда, нямаше избор. Ако я интересуваше какво ще стане с него.
— Правил ли си го преди, Джайън?
— Само веднъж. Имам малка линия на превъплъщението от вътрешната страна на бедрото си.
— Виждала съм я.
Той вдигна вежди. Дженис се изчерви.
— Учудвам се, че си я забелязала, особено на такова място.
Две трапчинки се появиха около устните му.
— Ходил си при онези жреци? — Непонятна ревност я разяждаше.
— Да, както правят всички, които не са женени.
Мрачни мисли я накараха да потръпне.
— Така си запазил своята жизненост? — Ноздрите й пламнаха, когато установи какво означава това. — Не е много честно спрямо бъдещите съпруги.
Джайън се засмя. Ръката му се уви около врата й и я притегли по-близо.
— Ах, ето защо го пазим в тайна. — Зъбите му захапаха възбуждащо врата й.
Дженис се нацупи. Не можеше да си позволи да се усмихне. Той не беше единственият, който…
При страдалческото й изражение, Джайън не можа да продължи шегата.
— Всяко следващо превъплъщение има своята красота, таджа. По време на него ние можем да дадем живот, Дженис.
Тя се задъха.
— Искаш да кажеш…
— Да. Можем да дарим нашите съпруги с превъплъщение.
Това вече й дойде много.
— Мога да те даря със своята жизнена сила само веднъж на десет години, Дженис.
Тя го гледаше слисана.
Той я изгледа през булото на черните си мигли.
— Сега разбираш защо тази информация не трябва да се разчува.
— Да — прошепна тя, все още зашеметена от това, което й беше казал. Ако фамилиерите и досега са били преследвани, тя не можеше да си представи какво щеше да стане, ако се разбере, че те могат да даряват живот с любовта си.
Отново го разтърсиха спазми. Сухите му устни се притиснаха в челото й.
— Ще те чакам в нашата спалня. Направи своя избор.
След това той я пусна и си тръгна така тихо, както беше дошъл.
И докато Дженис се взираше във водата, опитвайки се да вземе най-важното решение в своя живот, Джайън Рен се оттегли в спалнята.
Дженис измери камъка в ръката си.
Нямаше значение колко я беше страх. Нямаше значение, че се бе опитвала да се отдръпне от него. Сега всичко това нямаше никакво значение.
Най-после той я беше пленил.
Дженис познаваше Джайън — той не можеше да постъпи иначе. Беше честен с нея.
Тя не искаше да го загуби. Джайън Рен се беше просмукал в нея. Беше в сърцето й, в ума й, в душата й.
Той беше и огромна вълна, и леко вълнение. Стъпка по стъпка беше я дебнал, ревностно пазеше взетото, докато накрая напълно я улови. Взе я.