Кое те докосва по-добре… аз или водата?
Гласът му замърка в съзнанието й, когато почувства нов лек допир на езика му между бедрата си. Пръстите й се вкопчиха в раменете му. Той или водата? Дори нямаха нищо общо.
Той отново излезе над повърхността и се взря в нея, капки трептяха върху гъстите му черни мигли и отразяваха пламъците на стаята. Бавно й се усмихна.
Разклати глава, опръска я с водните капки и се засмя тихичко, когато тя отскочи назад.
Ръцете му обвиха кръста й и мокрото му тяло се притисна в нейното. Наведе глава и докосна устните й с възпламеняваща ласка. После лекичко, едва-едва. Целувките на Джайън. Всичките предназначени да измъчват и да предизвикват.
Тя измърмори нещо несвързано, когато нежно погали брадичката му.
Той я вдигна от водата. Постоя с нея в средата на шадравана, изчака, докато ароматичната вода се стече от тях, преди да я положи на меките възглавници на пода. После внимателно коленичи пред нея, сякаш беше олтар.
И леко започна да духа върху тялото й, като най-лекия бриз, от раменете й до пръстите на краката. Горещият му дъх изпари капчиците влага.
— Джайън. — Тя погали гърдите му, за да усети атлазената тъкан на кожата му. — Прегърни ме. — Нежно, но решително, той улови ръцете й и ги спусна до тялото й. Все още не искаше тя да го докосва.
Взе стъкленицата с благовонно масло и я стопли в дланите си.
Изля малко в ръката си и започна да разтрива маслото върху тялото й с продължителни ласки. Навсякъде, където минаваха ръцете му, плътта й сякаш се надигаше, за да посрещне допира му. Така той докосна всяка част от тялото й с ласкави пръсти — от устните до пръстите на краката й.
Маслото върху кожата й заблестя на меката светлина от свещите. Очите на Джайън също блестяха, въглените на фамилиерското желание, което Дженис добре познаваше.
Посегна към купата с плодове и внимателно сряза един бодлив плод, докато се разкрие розовата му сърцевина.
— Затвори очи — измърмори той.
Отряза едно парче, взе месестия плод и погали долната й устна, като остави сока да се стече в устата й.
— Ммм. — Тя облиза сладкия сок.
Джайън се наведе, дългата му коса леко докосна гърдите й. Той бавно облиза лепкавия сладък остатък от устните й. Дженис потрепери.
Седна върху бедрата й и когато тя отвори очи, той постави едната си голяма длан върху сърцето й, а другата ниско на корема й, почувства как се надига и снижава при дишането. Той изравни дишането си с нейното. Синхронно. В хармония.
Наблюдаваше я, разглеждаше чертите й и най-малката промяна в изражението й. Втренченият му поглед оставяше върху нея следи като докосване.
Дженис знаеше какво следва. Той я водеше към превъплъщението бавно, възбуждаше всичките й сетива. За нещастие тя нямаше толкова, колкото жените фамилиерки.
— Да можех да ти дам повече.
— Ще приема това, което ми предложиш, Дженис, и ти обещавам, че ще изживееш всичко, на което се наслаждават и фамилиерките. Те разполагат само с пет сетива, толкова притежаваш и ти.
Ако все още не го обожаваше, заради тези думи си струваше да го направи. И в тях се прокрадваше онази гальовна котешка самонадеяност и самолюбие. Той се усмихваше горделиво, прииска й се да го подразни.
— Много си самоуверен.
Той сви рамене подкупващо.
— Нещо повече. С висшата си техника ще направя така, че изживяването ти да превъзхожда това на фамилиерките. — Той прелъстително й намигна.
— Най-добрите ти качества са скромността и смирението, Страж на мъглата.
Той се засмя, хареса добродушната й закачка. Целуна я. Силно и настойчиво притисна устата й. После чувствено засмука горната й устна.
Върхът на езика му обхождаше повърхността на устата й, молеше я да проникне. Дженис го пусна и посрещна езика му. Джайън я притискаше плътно до себе си, мъркаше, дразнеше слуха й, душеше я игриво, като котка.
Със същия палав маниер той проучи с уста цялото й тяло от главата до пръстите на краката — ходилата, пъпа й, гънката зад коляното й, всичко бе опознато от кадифените му устни.
Дишането му се учести.
Той премина през първия цикъл на ритуала, прониквайки дълбоко в нея, докато тя лежеше под него. Беше агресивен, но въпреки това нежен, съчетание от порив и чувственост с истинска мощ. Дълбочината на проникването му зависеше от темпото на тласъците му, той следваше древния ритъм — осем плитки и едно дълбоко проникване. Дженис беше зашеметена от възбуда.
Почти неусетно я пренесе във втория цикъл. Седем плитки и един дълбок тласък.
И тогава започна да сменя позата й, сякаш тя изпълняваше движенията на сложен, добре научен танц. Пред него. Под него. Отстрани.