Очите на Джайън се присвиха одобрително.
Тихо хищно мъркане се изтръгна от гърдите му.
Но тя имаше само един миг да се чуди дали котката в него беше се събудила от самото начало.
Ръцете му я обгърнаха мощно и той седна, докато тя седеше в скута му. Продължи да пулсира в нея. Без да отслабва темпото, все по-силно и по-силно.
Както бяха вплетени в здрава прегръдка, той силно се сгуши в рамото й, използвайки захапката „Жилото на меда“. Силно възбуждащи и умели движения, предназначени да засилят сексуалната им пламенност.
Дженис също помагаше.
Изкрещя, почти загуби съзнание от ласките на устните, ръцете, зъбите му.
И той достигна деветото ниво. Девет резки бързи пулсации. Девет дълбоки тласъка.
Дженис стенеше срещу устата му. Той ръмжеше до гърлото й.
Фотони светлина започнаха да го обливат, излязоха от мъжествеността му, пулсираха и блестяха с движенията, когато сексуалната енергия между тях се покачваше по-високо и по-високо и я превръщаше в нещо ново.
Котешката му сила, изглежда, се пренесе в нея. Блясък обви тялото му, примигваше, светеше и изгасваше в синхрон с движенията му, с трептенето му, сякаш беше в процес на метаморфоза. Само че сега той не се преобрази. Случи се нещо друго.
Пулсациите навлязоха в нея и я разтърсиха. Тя сведе поглед към ръцете си и се изплаши, когато видя, че навсякъде около тях се излъчва светлина.
Той докосна устните й и пламенно я целуна. След като издаде див вик, напълно й се отдаде, изригна целият за нея и започна да се освобождава. Предаде й силата си, мощта си, любовта си.
И двамата крещяха, потънали в абсолютната красота на екстаза.
Притискаха се трескаво един в друг в прегръдките си.
А спазмите и пулсациите продължаваха и продължаваха.
Докато накрая притихнаха и всеки отпусна глава на рамото на другия.
Дженис примига. Тя го направи! Преведе Джайън през превъплъщението! А не беше жена фамилиерка. Потърка бузата си в рамото му с любящ жест, докато се опитваше да успокои дъха си.
Слаб гъдел подразни дланта на ръката й, сякаш опитвайки се да привлече вниманието й. Като разтвори пръсти, тя ахна. Малка блестяща светла сфера се бе оформила между тях.
— Виж, Джайън — прошепна тя със страхопочитание.
Изтощен, все още продължаващ да диша тежко, Стражът на мъглата се втренчи в свободно носещата се из въздуха светла топка. Изведнъж влага изпълни зелено-златистите му очи, безкрайно щастие озари красивите му черти.
— Какво е това, Джайън? — изговори тихо тя, с благоговение пред това, което виждаше, както от това, което бяха направили. Двамата все още продължаваха да бъдат един в друг.
Малката светлина отскочи към Джайън, преди да се стрелне обратно към нея.
— Това е нашият син, таджа.
Дженис се задъха.
— Нашият син?
— Да, и той е фамилиер! — Лицето му светна от гордост. Джайън протегна длан и малкото светлинно кълбо кацна върху дланта му.
— Ще го вземеш ли, Дженис? — попита с благоговение.
Дженис беше зашеметена, фамилиерското създаване на потомство беше толкова различно от това на френзите. Докато тя се колебаеше потресена, малката сфера започна да избледнява.
— Защо помръква?
Когато Джайън отговори, гласът му бе пропит с тъга.
— Не го приемаш. Разбирам, че за тебе е твърде скоро…
— Искам го! — извика тя решително, уплаши се, че със самолюбието си беше може би обидила тяхното създание. Не мислеше да има дете, но сега, когато то беше тук… е, това бе друго нещо!
Джайън й отправи благодарен и влюбен поглед. Дженис разбра, че никога няма да забрави този миг. Той улови малката блестяща сфера в шепата си и постави дланта си върху долната част на корема й. Със страшен шум от разтваряне светлината изчезна.
— Къде отиде? — уплаши се тя.
Джайън се засмя на паниката й.
— В теб, таджа. Физическото му тяло ще се развие в тялото ти, но душата, която създадохме, му даде истинския живот.
Тя покри с ръце корема си, едва можейки да повярва, че сега там е тяхното дете. Детето на Джайън. Очите й се напълниха със сълзи.
— Знаеше ли, преди да започнем?
Той поклати глава.
— Знаех, че има някаква вероятност, но това е всичко. Мъжът фамилиер може да дарява живот само по време на превъплъщението, но дори тогава енергиите трябва да бъдат правилни, за да се осъществи зачеване. И макар да можех да го спра, Дженис, не го сторих. Толкова рядко ще имаме възможност… — Той вдигна ръката й до устните си. — Реших изборът да бъде твой.
Кожата му опари пръстите й.
— Значи реши изборът да бъде мой? — Отново безкрайните фамилиерски хитрини.