Очите му заискряха.
— Виждам, че започваш да ни разбираш.
Тя се засмя.
— Не ми е лесно.
— Е, добре. Предпочетох това да е изненада за теб, писано. — Той й се усмихна с целия си чар.
Дженис изведнъж забеляза, че той беше станал по-жизнен и по-млад. Нейната сила бе сторила това с него. Изпълни я чувството за власт.
— Тогава Майка Тан-Ши беше права.
— Какво ти каза?
Дженис му отправи свенлив поглед и прокара нежно пръста си под втората малка линия, която се беше появила от вътрешната страна на бедрото му.
— Няма значение, о, Страж на мъглата, създаде ми доста проблеми за един ден.
Той се засмя и я притегли в прегръдката си.
— О, аз имам на разположение девет живота, за да ти създавам проблеми.
Тя се усмихна във врата му.
— Да, и съм сигурна, че ще го направиш.
Той дрезгаво измърка.
17
Лорджин седеше на покритото с трева хълмче и подрусваше дъщеря си на коляно. Баща му, Кру, го поглеждаше при всяко движение, да не би детето да пострада по някакъв начин.
Лорджин въздъхна мрачно.
Когато ставаше въпрос за първото му внуче, Кру беше по-лош от… с една дума, ставаше направо нетърпим! Кой можеше да предположи, че такъв суров воин ще бъде изцяло покорен от едно бебе?
Лорджин наведе настрани русата си глава и се вгледа в дъщеря си, сякаш се опитваше да разбере по какъв начин това малко същество упражнява властта си. Тя вдигна към него огромните си виолетови очи и игриво се засмя.
Както винаги, сърцето му се разтопи от обич. И как иначе, та тя беше изключителна! Той нежно я гушна.
— Дадох клетва на Лайлакс, че ние ще изчакаме с нашето бебе — заяви брат му Реджар, който се мотаеше наоколо.
Беше типично за него да създава проблеми. Реджар потвърди мнението на Лорджин, като му отправи дяволита усмивка.
— Освен това не бих искал да ти отнема изключителното внимание на нашия баща.
Ноздрите на Лорджин пламнаха. Обикновено Кру държеше изкъсо юздите на брат му. След като Реджар се беше върнал със съпругата си от планетата Рий Ген Кий Инг, всичко се обърна наопаки. Включително и фактът, че брат му стана чарл — нещо, което той се закле, че никога няма да направи.
Реджар сладостно погъделичка Мелъди под брадичката. Тя реагира като повечето жени в присъствието на фамилиер — отправи му замечтан поглед на пълно обожание.
Аметистовите очи на Лорджин ядосано се присвиха. Той нежно погали буйната червена коса на дъщеря си.
— Аз не се притеснявам, братко. Знаеш, че няма да мине много време, и цялото внимание на татко отново ще се прехвърли върху теб.
Реджар му се ухили с характерния си гаменски маниер. Тоест отговорът беше: „Ще видим.“ Лорджин изсумтя.
Семейството се беше събрало на този хълм за тържествената церемония в чест на Реджар. Това беше уединена горска поляна, където повечето хора от рода Лодарес бяха тържествено приемани за рицари на чарл. Самият Лорджин беше приел посвещение на това място. Той забеляза, че Трейд, Джайън и Дженис се изкачват по хълма.
Джайън се приближи и поздрави Реджар. Дженис остана сама с Яниф. Старият магьосник я поздрави за детето, черните му очи заблестяха.
— Как разбра? — усмихна се изненадана Дженис.
— Аз съм мистик — отвърна той весело. — Знам много неща.
Дженис размаха пръст.
— И какво виждаш за нашето дете? — Тя предпазливо сложи ръка на корема си. — Надявам се, само хубави неща.
Яниф се засмя.
— Може ли Стражът на мъглата да създаде нещо, което да не е хубаво?
Дженис се усмихна.
— Ти го познаваш по-добре!
Яниф продължаваше да се смее тихичко.
— Не мога да ти кажа много, но бебето ще бъде със златиста коса — по-светла от тази на Джайън и по-тъмна от твоята. Очите му ще бъдат в тюркоазено и в златисто — като на бащата.
— Като на бащата? — Дженис се учуди, защото очите на Джайън бяха зелено-златисти.
— Да, като на бащата. Ще има три малки златисти петънца в синьото.
Дженис въздъхна дълбоко.
— Тогава той ще бъде следващият крал на Ма’ан.
Старият магьосник се взираше мълчаливо в нея.
— Какво друго, Яниф?
Мистикът потри брадичка.
— Той ще наследи дара на френзите.
Тя замига.
— Дарът на „Танца“?
— Да.
— Но, това е невъзможно! Той е само за жени от моята раса.
— Защо го казваш?
— Защото винаги е било така!
— Сигурно, защото им се е струвало, че обичайното е единствено възможно.
Тя прехапа устната си, когато обмисляше думите му.
— Може би… Тогава той ще може…
— Не само ще разкрие любовта си с танца, но ще обича само веднъж в живота си. И това ще бъде истинска любов.
Дженис благодари на Яниф, помилва корема си и се замоли нейният син не само да открие любовта, но и да я изживее. Погледна към съпруга си. Реджар беше казал нещо, от което Джайън се смееше. Той е толкова красив…