Толкова невероятно силен.
Сърцето й заби в гърдите. Джайън беше като огромна океанска вълна. Той се появяваше изведнъж от нищото, набираше сила и връхлиташе върху нея. И я понасяше към брега.
Обичаше го много.
Обичаше го като Страж на мъглата. Обичаше го като Джайън Рен. Обичаше го като фамилиер. Обичаше го като мъж.
Тя беше намерила пътя си — той я бе повел към свободата. На тялото. На духа. На съществуването. И въпреки обвързването с Джайън, характерът й на френзи беше се разкрил.
Приближи се до него и постави любящо ръка на гърба му, докато той говореше със синовете на Кру.
Без да прекъсва думите си, съпругът й дискретно отвърна на докосването й. Дженис се усмихна и нежно го погали.
— Готов ли си да започваме, Яниф? — Кру застана до стария магьосник.
— Да, всички са тук.
— Мм. — Кру хвърли поглед към Трейд и леко смръщване изкриви прекрасните му черти. — Надявах се на двоен ритуал.
— Няма да е лесно, Кру. Има твърде много неща от миналото, които още не са изличени.
— Мислиш ли, че не знам това? И макар той да е Лодарес, син от моя род, той се нуждае от време, за да намери своето място в семейството.
Яниф колебливо се загледа в Трейд.
— Може би да. Може би не.
Кру гневно избухна.
— Достатъчно нападки имаше срещу него! Той ще се присъедини към чарл.
Старият мистик, изглежда, се смути.
— Трейд е наследил твоята упоритост, Кру. Много си приличате вие двамата. Ще ми бъде интересно да видя как ще го убедиш да стане чарл.
Кру присви очи.
— Кой е споменавал за убеждаване? Трейд е мой син и ще направи това, което му заповядам.
— Ха-ха! — Яниф се преви от смях. — Точно като другите ти синове, нали!
Кру сви рамене.
— Какво да правя, като съм отгледал независими мъже, които знаят как да се грижат за себе си? — Едното аметистово око на Кру проблесна хитро към стария магьосник.
Яниф се усмихна.
— Да се надяваме, че Реджар може да се обуздае малко — най-малко по време на церемонията. — И двамата мъже се извърнаха към най-малкия син на Кру в момента, в който той сладострастно галеше по гърба съпругата си. Поклатиха глави със съмнение.
Лайлакс отблъсна ръката на Реджар. Кру се закиска.
— Неговата палавост е изпитание за мен, Кру.
Кру знаеше, че Яниф се шегува, а всъщност е много горд с ученика си. Реджар се беше справил добре.
Магьосникът направи знак на младия полуфамилиер да се приближи. През това време роднините му насядаха по тревата в полукръг. Реджар се изкачи горе при магьосника.
От всички пътища мистици се стичаха към хълма. Те идваха от четирите посоки, безкрайни върволици от всички краища на Авария. Водеха ги мъдреците.
Поляната, почерня от хора, които не спираха да прииждат.
— Какво е това? — мърмореше Реджар на брат си Лорджин.
Лорджин наблюдаваше множеството, което се приближаваше до тях.
— Те идват заради теб, Реджар.
— Но защо? — момчето беше стъписано от изненада.
— Да станат свидетели на приемането ти за чарл.
Гладкото чело на Реджар се сбърчи.
— Не разбирам.
— Хайде, време е. — Яниф взе ръката на фамилиера и му направи знак да коленичи пред него.
В ръката си той държеше кристално топче, висящо на къса златна верижка. Гласът на стария магьосник прозвуча гръмко и проникновено.
Яниф се наведе над Реджар, постави златната верижка с висящото топче до ухото му. Силна светлина заблестя от пръстите му.
Обицата прониза лявото ухо на Реджар. Тълпата одобрително зашумя. Яниф отстъпи назад.
Тълпата започна да скандира името му.
— Реджар! Реджар! Реджар!
Реджар се олюля при думите на Яниф. Десето ниво? Яниф, най-мощното съзнание във вселената, беше седмо ниво мистик. Мъдреци като него имаха способността да виждат какви нива на силата крие един човек. Значи Реджар бе роден да постигне десето ниво на силата? Десето ниво? Невъзможно!
— Какво искаш да кажеш, Яниф? — прошепна дрезгаво той. — Аз нямам такива способности.