Григорий Цамблак
Надгробно слово за наистина между светите Киприян, архиепископ Руски, от Григория мниха и презвитера, игумена на плинаирската обител
Трябваше да понесем и това, о приятели, което пострадахме от тази скръб, от която, мисля, няма нищо по-люто. Защото кое друго като тази печал, която докосва сърцето, може да се сравни с тази загуба? Не от отнемането на имота пострадахме, нито на славата, нито на ниви или блага, нито на стада, нито на отечество, нито на домове и сродници или съседи, а от отнемането на самия ни отец. И то такъв отец, когото не зная с какви думи да представя на слушащите. Защото, както беше неизтощаем в добродетелите блаженият Киприян, така и в напътствените слова бе несравним. Него го роди нашето отечество, а вам го дари Бог; от него вие се насладихте изобилно, а ние се лишихме. С него вие се украсихте, а ние чезнехме от желанието по него; с него вие преуспяхте, растейки в Господните заповеди.
И ние, като бяхме тласнати от това писание, бързахме да достигнем вашата страна, да видим пастиря, който се грижи за стадото и отца, който се весели за чедата си. О, скръбен глас, който подобно на стрела докосва сърцето; о, вест, разтворена с отрова, която чрез ушите навлиза в утробата!
И понеже не бяхме съпричастни на вашата радост, то сме достойни за всякаква скръб. На вас и на нас се предложи обща печал. Трапезата и питието се разтвори с плач, защото се лишихме от втори Йосиф. Неговата храна не бе пшеницата, а учителното слово и нравствената благодат. Неговото целомъдрие — не като онова (на Йосиф) а много по-високо — и не само го достигна, а и на други го преподаде. Защото така природата показва мъжа — като не счита за свое държаното благо, ако не направи съпричастни на него и другите.
Как щеше да се покаже велик в Царството небесно, ако само изпълнеше (заповедите), а не научеше? И ето, египтяните — народ чуждоезичен и другоплеменен — толкова плакаха за патриарх Яков — та плачът продължи до седемдесет дни. И заради това, което бе открито сред народите, тях към мъжа усърден и въздеяние на чест, те дължаха на този мъж, понеже с него бе Бог.
Как ние да не плачем за такова добро: не само учител, а и родител, който ви роди с благодатта на простия дух, възпита ви с евангелието, настави ви с отеческо учение, вразуми ви със страх Господен, огради ви отвсякъде с молитвено действие и ви направи известни и желани за всички човеци.
Блажен е прочее, че остави на вас такава любов, каквато днес не може да се намери сред човеците. Блажени сте вие, че като приехте това, го запазвате съвършено; и не само толкова, но и да го възрастете се стараете, като чеда отцелюбиви; не две или три години, които отминаха, но и в продължение на летата продължава вашата към отца любов.
Затова е блажен той, че роди такива синове; блажени сте и виее, че се сподобихте с такъв отец. И коренът е достоен и дивен, но и плодовете са достойни за корена. Защото като някой дивен корен, като се крие в недрата на земята, не и се диви, а заради плодовете показва силата на своята добродетел.
Така и блаженият Киприян, скрит в гроба, е незрим за нашите телесни очи. Но заради вас показва силата на благодатта на своите плодовете. И вие се показахте по-големи от нас, защото на вас, като на достойни той бе даден; а от нас, като от недостойни, бе отнет. И ви роди с Духа, от чието съзерцание вие никак не оскъдяхте.
Ние за малко се сподобихме да видим този светител, когато още носехме отроческата възраст. Веднага след като ни напусна, ни постигна старост, за това че не го виждахме. И кое е по-жалко от това, че сега носим много ридания за него, а нямаме никакво утешение за страданието си.
Знаете и вие, възлюбени, кога видяхме това велико съкровище — и нека отчасти ви припомним. Минаха някъде към тридесет години, откакто се вдигна от вас, и пътуваше към този велик град и Царицата на градовете. Пастирят бе движен от любовта, и дължината на пътя не смяташе за нищо.
И като преминаваше реката Истър, от някакво племе някои, като устроиха изкушения, посрещнаха светията като го натовариха с много скърби. Защото обикновено Бог промислително допуща такива на светите, та като страдат, да се проявят още повече. Тогава Божествената сила действа в тяхната немощ, както първо при Иов: „Мислиш ли че ти направих това, освен да се покажеш като праведен“; а после и към Павел: „Моята сила в немощ се показва“.
И беше вече близо, идвайки към нас. Тогава срещна църквите, които ни родиха и възпитаха, с родилия ни отец и учител. Като приеха много от светлината на блажения, като го целуваха, прегръщаха, отгонваха с радост печалта, като отгонваха скръбта от това че бяха ограбени с подобаващата чест на забвението.