Присъединихме се към останалите. Едноокия увиваше бижуто на Скубльо в парче плат.
— Приберем ли се в града, ще го запечатам в нещо, изработено от стомана и ще го потопя в залива.
— Направо го разруши, Едноок! Злото винаги намира начин да се върне! Властелинът е прекрасен пример.
— Хм, добре, вярно си е. Ако успея…
Докато се стараех да организирам групата, за да се махнем от това сечище, се сетих как Брестака нахлу в Черния замък. Бях си променил намеренията за пренощуването. Щяхме да изминем по-голямата част от пътя, преди да падне здрач. Порт Медовина, също като Хвойноград, нямаше нито порти, нито стени. Не можехме да останем заключени отвън.
Запратих Брестака обратно в дълбините на съзнанието си, докато мисълта почти спря да ме безпокои… и застинах ужасен.
Дървото се възпроизвежда, като хвърля милион семена. Едно от тях със сигурност ще оцелее и ще израсте ново дърво. Представих си ордата бойци, които нахлуват в дълбините на Черния замък и намират навсякъде сребърни амулети. Представих си как тъпчат джобовете си с тях. Сигурно беше станало така. Черната постройка беше обречена. И Властелина го е узнал преди Господарката. Уважението ми към дъртия дявол се повиши. Умно копеле!
Едва когато се върнахме на Посоления път, се сетих да питам Хагоп дали е открил доказателства, че някой е напуснал поляната от друга посока.
— Не — отвърна той. — Но това не означава нищо.
— Хайде, стига сме си губили времето — обади се Едноокия. — Скубльо, можеш ли да подкараш проклетото муле по-бързичко?
Беше уплашен. А ако той е уплашен, значи аз трябва да съм паникьосан.
45.
Порт Медовина — топла следа
Добрахме се до града. Но се кълна, че усещах нещо да души по следата ни, преди да стигнем безопасните светлини. Върнахме се в квартирата си само за да открием, че повечето ни хора ги нямаше. Къде ли бяха? Отишли на кораба на Гарвана, както научих.
Бях забравил за това. Да, корабът на Гарвана… И Мълчаливия вървеше по следата на приятеля ни. Къде ли беше сега? Проклятие! Рано или късно Гарвана щеше да го изведе на поляната… Хубав начин да открием дали я е напуснал! Определено. И хубав начин да загубим най-добрия си магьосник.
— Едноок! Можеш ли да се свържеш с Мълчаливия?
Той ме погледна изпод вежди. Беше уморен и му се спеше.
— Виж, ако той следва всеки ход на Гарвана, ще стигне до онази поляна…
Едноокия простена и театрално и шумно изрази отвращението си. После порови в магическата си торба и измъкна нещо, което приличаше на изсъхнал пръст. Занесе го в ъгъла и му побая, после се върна и съобщи:
— Хванах му следата, ще го намеря.
— Благодаря!
— Да бе! Копеле такова! Трябва да те накарам да дойдеш с мен!
Настаних се до огъня с голяма бира в ръце и потънах в мисли. След малко казах на Скубльо:
— Трябва да се върнем там!
— А?
— Заедно с Мълчаливия.
— А той пък кой е?
— Още един член на Отряда. Магьосник като Едноокия и Гоблин. Тръгна по следата на Гарвана. Минава всеки ход, който той е предприел от пристигането си насам. Сметна, че ще може да го издири или поне от движенията му да отсъди дали се е канил да измами Аса.
Скубльо сви рамене:
— Е, щом трябва, значи трябва.
— Хммм… Изумяваш ме, Скубльо! Променил си се!
— Не знам. Може би през цялото време съм си бил такъв. Само знам, че това не бива да се повтаря отново, на никого!
— Да, така е…
Не споменах виденията си за стотиците ни братя, които грабеха амулети от крепостта в Хвойноград. Нямаше нужда да го научава. Имаше си мисия и не можех да му я стъпча в прахта, нали?
Слязох на долния етаж и поисках от собственика още бира. Бирата ме прави сънлив. А имах определено предположение… Вероятност дори. Не я споделих с никого. Братята нямаше да останат доволни.
След около час се облекчих и се замъкнах в стаята си, по-подготвен да се върна на онази поляна, отколкото за онова, което се канех да правя сега.
Въпреки бирата доста време ми отне да заспя. Не можех да се отпусна. Продължавах да се опитвам да се пресегна и да я доведа при мен. Много безполезно, нали?
Тя да се върне толкова бързо, си беше чистата надежда на глупавия слабак. Бях Я изритал. Защо да идва пак? Защо да не забрави за съществуването ми, докато слугите Й не ме догонят и не ме заведат при Нея окован?