Каква самонадеяност! Пиша собствената си епитафия, маскирана като история на Отряда! Започнал съм да развивам вкус към смъртта. Трябва да внимавам какви ги върша!
Едноокия положи длани на тезгяха, промърмори нещо и разтвори пръсти. В шепите му стоеше гнусен паяк колкото юмрук, на всичкото отгоре с рошава катерича опашка. Не си и помисляйте, че нашият вълшебник няма чувство за хумор! Паякът забърза по пода, зави към мен, ухили ми се с личицето на черния магьосник, но без превръзката на окото му и се понесе към Гоблин.
Същността на магията, дори за онези, които наистина я практикуват сериозно, е погрешното насочване. Та тъй и с опашатия паяк.
Гоблин не дремеше. Всъщност бе залегнал в засада. Когато паякът се приближи, той светкавично се раздвижи и метна една цепеница. Гадинката се изплъзна. Магьосникът удари по пода. Напразно. Мишената му се защура наоколо, кискайки се с гласа на Едноокия.
Лицето отново се очерта в пламъците. Езикът му се стрелна напред. Дъното на панталоните на жабешкия ни приятел започна да пуши.
— Проклет да съм! — промърморих.
— Какво? — попита Капитана, без да вдигне поглед.
С Лейтенанта съвестно си бяха поделили страните в спора дали Сърцеград, или пък Книгоград ще представлява по-добра база за операциите ни.
По един или друг начин, но вестите в Отряда се разпространяваха, и то бързо. Нашите се събираха за последния рунд от дуела. Отбелязах:
— Мисля, че Едноокия ще спечели точка!
— Сериозно? — Старият сив мечок дори се заинтригува за миг. Едноокия не беше побеждавал Гоблин от години. Другият магьосник подхвана стреснато, гневно ръмжене. Отупа дъното на гащите си с две ръце и поде странен танц. Разпищя се:
— Ти, малка змия! Ще те удуша! Ще ти изрежа сърцето и ще го изям! Ще… Ще…
Забележително. Направо изумително! Гоблин никога не се ядосва. Винаги е спокоен. Точно това кара Едноокия да размърда извратените си мозъчни гънки. Ако противникът му запази самообладание, то черното старче смята, че губи точка.
— Най-добре ги спрете, преди да са полудели съвсем! — нареди Капитана.
С Брестака застанахме между вечните противници. Този път изпълнението им беше притеснително. Заплахите на Гоблин бяха сериозни. Едноокия го хващаше в лош момент — първия, откакто изобщо го познаваме.
— Карай по-кротко — казах на чернокожия магьосник.
И той спря! Подушваше неприятности — досущ като мен.
Неколцина заръмжаха. Разиграваха се големи залози. По принцип никой не залага и пукнат грош на Едноокия. Победата на Гоблин му е в кърпа вързана, но този път нещата изглеждаха различно. Гоблин не искаше да се отказва. Не искаше и да играе по обичайните правила. Грабна един забравен меч и хукна към Едноокия. Не можах да сдържа усмивката си. Този меч беше хем голям, хем счупен, а Гоблин беше такъв дребосък, но пък толкова бесен… Как да не се разсмееш? Смешен беше, но жадуваше за кръв. Брестака не успя да го удържи. Призовах помощ. Някой бързомислещ плисна вода върху гърба на Гоблин. Той стремително се обърна с проклятия на уста и подхвана смъртоносно заклинание.
Сигурни неприятности! Поне дузина от нас наскачаха да се включат в успокояването на страстите. Някой плисна още една кофа вода. Това вече охлади нрава на Гоблин. Докато го отървавахме от острието, започна да се озърта сконфузено. Доста гордо, но все пак сконфузено.
Заведох го обратно при огнището и се настаних до него.
— Какъв е проблемът? Какво става?
Хвърлих многозначителен поглед към Капитана. Едноокия стоеше пред него и явно му четяха сериозно конско.
— Не знам, Знахар! — Гоблин се прегърби и се втренчи в огъня. — Внезапно просто ми дойде в повече. Засадата тази вечер. Все същата стара история. Винаги има още някоя провинция, винаги — нови и нови бунтовници. Въдят се като червеи по кравешка фъшкия. Остарявам все повече и повече, а не съм свършил нищо, с което светът да стане по-добър. Всъщност, ако не се гнусиш да погледнеш назад, успели сме само да го направим още по-лош! — Той поклати глава. — Не е хубаво така. Но не това исках да кажа. Само че не знам как да го обясня по-добре…