— Води ни, Мълчалив! — наредих. — Мускус, искаш ли да се погрижиш за коня му? Едноок, ти тръгваш отзад. Не трябва да допуснем да ни изненадат в гръб!
Пътеката напълно изчезна за известно време. Премина в нещо като проход през храстите. Криволичихме доста, преди да се слее с животинска пътека. И Гарвана сигурно е бил изтощен, защото бе излязъл на тази пътека. Беше я следвал по хълма, по протежението на потока, после по другия хълм. След това бе минал по не толкова утъпкана пътека, която лъкатушеше по един хребет и отиваше към Посоления път. През следващите два часа срещнахме още няколко подобни кръстовища. Гарвана винаги беше поемал по онзи път, който вървеше по-пряко на запад.
— Копелето е тръгнало обратно към главния път! — заяви Едноокия. — Така и не се е сетил, че ако тръгне отдругаде, може да си спести цялото маршируване през гората!
Нашите му изръмжаха. Оплакванията му вече съвсем ни бяха омръзнали. Дори Аса му метна злобен поглед през рамо. Гарвана беше изминал доста път, без съмнение. Бях готов да предположа, че е извървял поне двайсетина километра, преди да мине хребета и да съзре обработваемите земи, които се спускаха към главния път. От дясната ни страна имаше няколко ферми, а в далечината сияеше синевата на морето. Земята беше нашарена в кафяво, тъй като в Порт Медовина бе настъпила есента. Листата пожълтяваха. Аса посочи към няколко клена и каза, че след седмица ще изглеждат наистина прекрасно. Колко странно! Никога не ми е хрумвало, че хора като него се въодушевяват от красотата.
— Ето там — посочи Мускуса към няколко сгради, разположени южно, на около километър и половина. Не приличаше на ферма. Той обясни: — Обзалагам се, че е крайпътен хан. И искаш ли да се обзаложим накъде е тръгнала жертвата ни?
— Мълчалив?
Той кимна, но със съмнение. Смяташе да се придържа към следата, за да бъде сигурен. Качихме се на седлата и го оставихме да извърви колкото път беше останал. Аз например бях сит до гуша от мотаене наоколо.
— Какво ще кажеш да пренощуваме там? — попита Едноокия.
Погледнах към слънцето.
— Не е лоша идея. Доколко сме в безопасност според теб?
Той сви рамене:
— Оттам се вдига дим. Не ми изглежда да са ги сполетели неприятности!
Направо ми четеше мисълта. Оглеждах фермите, покрай които минавахме, търсейки признаци дали тварите от буцата са нападнали района, фермите ми изглеждаха спокойни и навсякъде кипеше усилен труд. Предполагам, че тварите насочваха апетитите си към града, където щяха да създадат по-малко вълнения.
Следата на Гарвана стигна Посоления път на километър от сградите, които Мускуса бе помислил за хан. Проверих местността, но не можах да реша колко на юг сме се отклонили от двадесет и четвъртия километричен камък. Мълчаливия ми махна и посочи. Гарвана наистина беше завил в южна посока. Последвахме го и скоро минахме край тридесет и втория камък.
— Колко надалеч смяташ да го преследваш, Знахар? — полюбопитства Едноокия. — Обзалагам се, че се е срещнал с Глезанка някъде тук и просто са продължили заедно.
— Подозирам, че е така. Колко остава до Солниград според теб? Някой да знае?
— Кажи-речи петстотин километра — отвърна Кеглата.
— Пресечена местност? Вероятно ли е да има проблеми по пътя — бандити и тем подобни?
Пак същият ни брат отговори и на този въпрос:
— Поне не съм чувал за такива. Има планини обаче, при това са доста сурови. Преминаването им отнема известно време…
Направих някои сметки. Да речем, три седмици за изминаване на разстоянието, без да се напъваме. Гарвана не би се насилвал — водеше Глезанка и си носеше ръкописите…
— Каруца! — възкликнах. — Трябва да е имал каруца!
Мълчаливия също се качи на седлото. Бързо стигнахме до сградите. Мускуса се оказа прав. Със сигурност беше странноприемница. Щом слязохме от гърбовете на конете си, едно момиче излезе навън, огледа ни ококорено и изтича вътре. Подозирам, че изглеждахме доста зловещо. А не зловещите сред нас явно имаха окаян вид.
Показа се притеснен дебелак, който оправяше престилката си. Ако се съди по физиономията му, не беше ясно дали ще предпочете да си остане червендалест или да пребледнее.
— Добра стига! — поздравих го. — Можем ли да хапнем тук и да нахраним животните?
— Вино — обади се Едноокия, щом откри удобната възможност да се намеси. — Трябва да се удавя в галон с вино. Нуждая се и от пухен дюшек!