— Тъй мислювам — рече мъжът. Трудно му разбирахме какво казва. Езикът в Порт Медовина е диалект на говорения в Хвойноград. В града не беше трудно да се оправяме, като се има предвид постоянното общуване между двете пристанища. Но този приятел тук говореше по-различен диалект. — Стига да имате с какво да си го позволите…
Извадих две от сребърните монети на Гарвана и му ги подадох.
— Кажете ни, когато надминем предплатеното! — и метнах юздите на коневръза, покачих се по стъпалата и го потупах по рамото, докато го подминавах. — Не се притеснявай. Не сме бандити, войници сме. Преследваме един, който е минал оттук преди известно време.
Той ме възнагради с недоверчиво намръщване. Очевидно беше, че не служи на Принца на Порт Медовина.
Ханчето беше приятно и макар че дебелакът имаше няколко дъщери, всички си държахме ръцете далеч. След като хапнахме и повечето от нас се оттеглиха да почиват, ханджията започна да се отпуска.
— Ще ми отговориш ли на няколко въпроса? — попитах. Поставих една сребърна монета на масата си. — Може да струва едно-друго…
Той се настани срещу мен и ме огледа с присвити очи над ръба на гигантска халба бира. Беше я пресушавал поне шест пъти от пристигането ни насам, което обясняваше и огромния му корем.
— Какво искаш да знаеш?
— Високият мъж, който не говори. Той търси дъщеря си.
— А?
Посочих му Мълчаливия. Беше се настанил близо до огъня, седнал право на пода и се бе привел в дрямка.
— Глухонямо момиче, което е минало оттук преди известно време. Вероятно е карала каруца. Може би са се срещнали с един мъж… — описах му Гарвана.
Той пребледня. Помнеше Гарвана. И не искаше да говори за това.
— Мълчалив!
Събуди се от сън като ударен. Пратих му съобщение с езика на знаците. Той се усмихна грозно, а аз се обърнах към съдържателя:
— Не изглежда кой знае колко корав, но е магьосник. Та ето как стоят нещата. Човекът, който е идвал тук, може би ти е казал, че ще се върне и ще ти пререже гърлото, ако продумаш и думица. Вероятността е минимална. От друга страна, Мълчаливия е тук и може да метне няколко заклинания, с които да ти пресъхнат кравите, нивите да опустеят, а всичките ти вина и бира да се вкиснат…
Мълчаливия направи един от малките, гадни номера, с които толкова се забавляваха тримата ни магьосници. Топка светлина се рееше из общата зала като любопитно пале, което побутва разни вещи.
Ханджията ми повярва достатъчно, за да не поиска да изпробва блъфа ми.
— Добре. Тука бяха. Както каза. Това лято минаха доста хора, та не бих ги запомнил, ако, както рече, момичето не беше глухо, а онзи тип — голям гадняр. Тя дойде една сутрин, сякаш беше пътувала цялата нощ. С каруца. Той дойде вечерта, пешком. Останаха в ъгъла. Тръгнаха на следващата заран… — и погледна към монетата ми. — Платиха със същата странна монета, като си помисля!
— Така ли?
— Доста дълъг път е изминала, а?
— Аха. И къде отидоха?
— На юг. Вървяха по пътя. Чух оня човек да задава въпроси, та си мисля, че бяха тръгнали за Кюнцеград.
Вдигнах вежда. Никога не бях чувал за селище с такова име.
— По-нататък по брега е. Отвъд Солниград. Оттам хващате Игления път, а от Иглоград — пътя за Шегакрай. Някъде след Шегакрай има кръстопът, откъдето завивате на запад. Кюнцеград е на Салатения полуостров. Не знам къде точно се пада. Чувал съм за него само от пътешествениците.
— Хм. Доста път е. Колко далеч е според теб?
— Да видим… До Солниград е къмто петстотин километра. Тури му още четиристотин до Иглоград. Шегакрай е на около сто и петдесет оттам, струва ми се. Или на триста и петдесет? Наистина не помня. Онзи кръстопът ще да е на още двеста от Шегакрай, после следва Кюнцеград. Не знам колко далеч ще се пада. Но поне на двеста още. Може и да са триста, четиристотин… Мернах оная карта, дето приятелчето ти ми я показа. Полуостровът стърчи встрани като палец.
Мълчаливия се присъедини към нас. Извади парче хартия и мъничко, заострено като игла моливче. Накара съдържателя да повтори отново. Нарисува груба карта, която поправяше според мнението на дебелака дали напомня или пък не картата, която е видял. И през цялото време продължаваше да жонглира с колонки числа. Стигна до приблизителната сума, че пътуването прави около хиляда и осемстотин километра от Порт Медовина нататък. Изтри последното число, след което написа думата дни и сложи плюсче.