— Изпий си виното и се измитай, Аса!
— Ама, Кестеняв…
Този път в гласа на Аса прозвуча обичайното му скимтене.
— Чу ме. Марш! Връщай се при новите си приятели. Да видим колко време ще те търпят!
— Скубльо!…
— Ще те изхвърлят на улицата, Аса. Точно при мен и мама. Къш оттук, кръвопиец такъв!
Дребосъкът гаврътна виното си и избяга, свил глава в раменете си. Беше вкусил истината в думите на Скубльо. Връзката му с Крейг щеше да бъде крехка и краткотрайна.
Е, Кестенявия се беше опитал да предупреди Гарвана, но той не му обърна внимание.
Скубльо лъскаше халбите, гледаше как гостът му си приказва с Глезанка в пълната тишина на езика им със знаци и се опита да измисли как да го накара да направи обир в горния град. Обикновено прекарваше тези ранни часове, загледан в момичето или в търсене на начин да се докопа до печалба, но в последните дни чистият ужас от улицата изтри обичайното му простодушие.
Внезапно от горния етаж се разнесе квичене — все едно че колеха прасе.
— Мамо! — Скубльо изкатери стъпалата по две наведнъж.
Задъхана, майка му стоеше на прага на голямата спалня.
— Мамо? Какво се е случило?
— Там вътре има труп!
Сърцето на Кестенявия заблъска в гърдите му. Той надникна в стаята. На долния десен нар до вратата лежеше някакъв старец.
Снощи имаше само четирима клиенти за спалнята. По шест гирша на глава. Стаята беше два метра широка и шест дълга, с общо двадесет и четири нара, наблъскани по шест един над друг. Когато всички легла бяха пълни, Скубльо взимаше по два гирша за спане облегнат на въже, опънато в средата на помещението.
Той побутна стареца. Кожата му беше студена. Мъртъв, и то от часове.
— Кой беше този? — попита Юни.
— Не знам — Кестенявия порови в дрипавите дрехи на трупа. Намери четири гирша и железен пръстен. — Проклятие!
Не можеше да го вземе. Ако не намереха нищо, Попечителите щяха да заподозрат нещо нередно.
— Голям кутсуз ни гони! Това ни е четвъртият вцепеняк за годината!
— Такива са ни клиентите, сине. И без друго са с единия крак в Катакомбите.
Скубльо плю.
— Най-добре да пратя за Попечителите!
Нечий глас се обади:
— Толкова време е чакал, нека почака още малко!
Кестенявия се обърна трескаво. Гарвана и Глезанка стояха зад майка му.
— Какво?
— Струва ми се чудесно разрешение на проблемите ни! — просвети го Гарвана.
Глезанка незабавно започна да изстрелва знаци — толкова бързо, че Скубльо не успяваше да схване и един на двадесет. Очевидно убеждаваше спътника си да не предприема нещо, но той не й обърна внимание.
Старата Юни изръмжа с натежал от лоши предчувствия глас:
— Скубльо!
— Не бой се, мамо. Ще се оправя с това. Ти върви да си вършиш работата!
Юни беше сляпа, но когато здравето й позволяваше, изтърсваше възглавниците и се заемаше с онова, което минаваше за камериерска работа — главно отупване на леглата между гостите, та да изтрепе бълхите и въшките. Когато здравето я приковаваше в леглото, Скубльо викаше братовчед си Калкана — вечен лентяй като Аса, но с жена и дечица. Използваше услугите му от жал към половинката му.
Тръгна надолу по стълбите. Гарвана го последва, като пътьом продължи спора си с Глезанка. За момент Скубльо дори се зачуди дали пък той не я задява. Голяма загуба на женска плът щеше да е, ако все някой не я оправяше.
Как биха могли един мъртвец и четири гирша да го спасят от Крейг? Отговор: нямаше начин. Не и законен.
Гарвана се настани на обичайната си маса. Пръсна по нея цяла шепа медни монети.
— Вино. Купи си една халба и за теб!
Скубльо събра монетите и ги пусна в касичката. Съдържанието й беше плачевно. Не си покриваше дори разходите. Обречен беше! Даже ако по чудо дългът му към Крейг изчезнеше, пак щеше да е обречен.
Постави халба пред Гарвана и седна на съседния стол. Чувстваше се по-стар от годините си — и безкрайно уморен.
— Кажи ми сега!
— Старецът, кой е той? Кои са били спътниците му?
Скубльо сви рамене:
— Просто някой, който е искал да се скрие от студа. Патъка е пълен с такива като него!
— Тъй значи…
Скубльо потрепери от вложения в думите на Гарвана леден подтекст.
— Дали предлагаш това, което си мисля?