— Например?
— Не знам. Каква полза от един труп? Тъй де, дори Попечителите просто ги струпват в Катакомбите…
— Ами ако приемем, че има купувач?
— Това и приемам, де. И какво?
Гласът на Скубльо едва се чуваше над масата. Не се сещаше за по-отвратително престъпление. В този град дори и най-гнусната смърт се ценеше повече от живота. Трупът беше свещен. Оградата представляваше същността на Хвойноград.
— Ами, нищо! Късно тази нощ отнеси тялото до задната врата. Това можеш да го направиш, нали?
Скубльо кимна вяло.
— Чудесно. Допий си виното!
Съдържателят го гаврътна на един дъх. Взе нова халба и професионално я лъсна. Това беше просто лош сън. Щеше да отмине.
Трупът му се стори почти безтегловен, но Скубльо с мъка преодоля стъпалата. Беше пил прекалено много. Мина през тъмната обща зала, пристъпвайки с преувеличено внимание. Струпаните около огнището хора му изглеждаха като демони на отблясъците от гаснещата жаравата. Тъкмо влезе в кухнята и един от краката на стареца събори някакво гърне. Скубльо се вцепени. Но не се случи нищо и сърцебиенето му постепенно се успокои. Продължаваше да си повтаря, че върши това само за да не замръзнат по зимните улици с майка си.
Ритна вратата с коляно и Гарвана веднага я отвори. Изсъска:
— Побързай! — и стисна краката на стареца, като помогна на Скубльо да го стовари в една каруца.
Задъхан и ужасен, съдържателят изхриптя:
— А сега какво?
— Върви в леглото. Ще си получиш дела на сутринта!
Облекчената въздишка на Скубльо за малко да прерасне в плач. Изпъшка:
— Колко?
— Една трета.
— Само една трета?!
— Аз поемам целия риск. Ти вече си в безопасност.
— Добре. А това колко прави?
— Зависи от пазара — Гарвана му обърна гръб. Кестенявия хлопна вратата, облегна се на нея и затвори очи.
Какво беше сторил?
Подхрани огъня и отиде да си легне, заслушан в хъркането на майка си. Дали тя знаеше? Може би нямаше да разбере. Попечителите често чакаха да падне нощта. Щеше да й каже, че е проспала всичко.
Но той самият не можа да заспи. Кой знаеше за мъртвеца? Ако се разнесеше слух, хората щяха да започнат да се чудят. Щяха да заподозрат немислимото.
Ами ако хванат Гарвана? Дали Инквизиторите щяха да го разприказват? Вола можеше да накара и камък да пропее.
На следващата заран съдържателят през цялото време следеше майка си. Тя не каза и дума, като изключим едносричните възклицания, които си й бяха обичай.
Гарвана се върна малко след пладне.
— Чай и купа яхния, Скубльо!
Когато плащаше, не хвърли медна монета на тезгяха. Кестенявия се ококори. Пред него лежаха десет сребърни ливи. Десет? За един мъртъв старец? И това е едната трета? Гарвана вършил ли е същото и преди? Сигурно беше богаташ. Дланите на Скубльо се изпотиха. В главата му се тълпяха всевъзможни престъпления.
— Кестеняв! — обади се тихо Гарвана, когато той му донесе чая и яхнията. — Дори не си го помисляй!
— Кое?
— Онова, за което си мислиш. Че и ти ще свършиш в каруцата!
Глезанка му се намръщи от прага на кухнята. Невероятно, но укорът й смути Гарвана за миг.
Отвън ханът, където се намираше леговището на Крейг, изглеждаше срутен като „Лилията“. Скубльо гузно се промъкна вътре. Опита се да не обръща внимание на Аса и колебливо се огледа за Бройчо. Биячът нямаше да го измъчва ей тъй, за нищо.
— Бройчо, трябва да се видя с Крейг!
Планината мускули отвори големите си, кафяви кравешки очи.
— Защо?
— Донесох му малко пари. По сметката.
Бройчо се понадигна от стола.
— Добре. Почакай тук! — и излезе.
Аса се примъкна към Кестенявия.
— Откъде взе парите, а, Скубльо?
— А ти твоите откъде ги взимаш, Аса?
Дребосъкът не отговори.
— Не е любезно да се пита. Гледай си твоята работа или стой далеч от мен!
— Скубльо, мислех, че сме приятели!
— Опитах се да се държа добре с теб, Аса. Дори ти заделих място за спане. А ти веднага, щом се събра с Крейг…
По лицето на Аса премина сянка.
— Съжалявам, Скубльо! Знаеш ме какъв съм. Не мисля толкова бързо. Правя глупости…
Скубльо изсумтя. Без съмнение, лентяят беше стигнал до неизбежното заключение: Крейг ще се отърве от него, веднага щом си уреди сметките с Гарвана.