О, и Кестенявия се съблазняваше да предаде клиента си. Той сигурно криеше цяло съкровище. Но имаше хиляди страхове, а гостът му беше начело в списъка.
Аса се обади:
— Открих как да измъквам сухо дърво от Оградата… — лицето му се освети от патетична молба. — Най-вече бор, ама все пак е дърво!
— Оградата ли?!
— Не е незаконно, Скубльо! Така почиствам Оградата.
Съдържателят се намръщи праведно.
— Скубльо, по-невинно е, отколкото да преровиш нечий…
Кестенявия сдържа гнева си. Нуждаеше се от съюзници във вражеския лагер.
— Дървото за горене е досущ като парите, Аса! Не пита откъде е дошло.
Дребосъкът се усмихна срамежливо:
— Благодаря, Скубльо!
Бройчо се провикна:
— Кестеняв!
Скубльо се отърси, докато пресичаше стаята. Хората на Крейг се хилеха самодоволно.
Беше сигурен, че идването му е било напразно. Крейг нямаше да го изслуша. Щеше да го изхвърли заедно с парите му.
— Бройчо казва, че си ми донесъл нещо по сметката — отбеляза лихварят.
— Ъхм.
Леговището на Крейг беше обзаведено досущ като някое от именията горе на хълма — или поне вещите оттам бяха влезли тук. Скубльо остана поразен.
— Спри да зяпаш и да видим какво носиш! И по-добре не ми давай шепа медни монети и не ме моли за отсрочка. Избра ли си вече топъл вход? Плащанията ти са чист майтап, Скубльо!
— Не се подигравам, господин Крейг! Честно! Мога да издължа над половината!
Лихварят вдигна вежди.
— Интересно…
Скубльо изсипа пред него деветте сребърни ливи.
— Много интересно!
Тежкият поглед на Крейг го прикова като стоманено острие. Кестенявия заекна:
— Това е повече от половината, заедно с лихвата. Надявах се, че като видите колко напред излизам по този начин…
— Млък!
Скубльо млъкна.
— Смяташ, че ще ти простя случилото се?
— Вината не беше моя, господин Крейг! Не съм му казвал да… Не знаете какъв е Гарвана!
— Млъквай! — Крейг се втренчи в монетите. — Е, може и да уредим нещо! Знам, че не си го насъскал ти. Не ти стига куражът.
Скубльо се втренчи в пода, неспособен да отрече страхливостта си.
— Добре, Кестеняв. Ти си редовен клиент. Връщаш се на нормалния график! — Лихварят пак огледа парите. — Напред си с три седмици, тъй ми се чини.
— Благодаря, господин Крейг. Наистина. Не знаете какво означава това за…
— Млък! Знам точно какво означава. Сега изчезвай! И започвай да спестяваш за следващата вноска. Това ти е последната отсрочка!
— Да, господине!
Скубльо побърза да отстъпи. Бройчо му отвори вратата.
— И, хей, Кестеняв! От време на време може да те търся за нещо. Услуга за услуга. Нали разбираш?
— Да, господине!
— Добре. Разкарай се!
Скубльо си тръгна. Болезнено гадене замени облекчението му. Крейг щеше да го накара да предаде Гарвана. Почти се разплака, докато се мъкнеше към къщи. Положението никога нямаше да се подобри. Каквото и да правеше, все попадаше в капан.
10.
Еша — кръгом обратно
Книгоград е типичен за градчетата, където лагеруваме напоследък. Малък, мръсен и отегчителен. Човек се чуди защо й е притрябвал на Господарката. Каква й е ползата от тези далечни провинции? Дали настоява да преклонят глава просто за да подхранва егото си? Тук няма нищо, притежаването на което да си струва усилията, освен ако не става дума за власт над местните.
Дори и те гледат на страната си с известно презрение.
Присъствието на Черния отряд отрови настроението в целия район. В рамките на седмица Капитана започна да говори за преместване на братството в Сърцеград и изпращане на по-малки отряди в селцата.
Патрулите ни рядко попадаха на Бунтовници дори когато нашите магьосници подпомагаха лова. Срещата при Шилото буквално беше изтребила паразитите. Шпионите на Господарката ни осведомиха, че няколко от по-важните клечки са избягали в Барабана — още по-мизерно кралство на североизток. Предположих, че точно там ще ни отведе следващата ни задача.
Веднъж, докато пишех тези същите Анали, реших, че непременно трябва да пресметна разстоянието, което сме изминали в придвижването си на изток. Горях от желание да науча истината. Както се оказа, Сърцеград е на две хиляди километра от Чар! Далеч отвъд пределите на империята, каквато е била преди шест години.