И този път Аса пристигна с цял наръч. Прошепна на ушенце на съдържателя:
— По-добре внимавай, Скубльо! Крейг е чул, че взимаш назаем от Гилбърт!
Кестенявия пребледня.
— Вече е намерил купувач за „Лилията“. Дори набират момичета!
Скубльо кимна. Сводниците използваха точно този сезон да привлекат отчаяни жени, та когато лятото докара моряците, те да са свикнали със занаята.
— Копеле! Накара ме да си мисля, че ми е разхлабил въжето. Трябваше да знам какво ще стане. Така ще получи хем парите ми, хем заведението. Копеле!
— Е, поне те предупредих!
— Вярно си е. Благодаря, Аса!
Следващото плащане на Скубльо приближаваше като необратима напаст. Гилбърт му отказа втори заем. Насъсквани от Крейг, дребните кредитори обсаждаха „Лилията“.
Затова той занесе на Гарвана безплатно питие.
— Може ли да седна?
Гостът му оголи зъби в подобие на усмивка.
— Заведението си е твое… — и добави: — Напоследък не се държиш много дружелюбно, Скубльо!
— Нервен съм — излъга Кестенявия. Гарвана страшно тревожеше съвестта му. — Притеснявам се за дълговете си!
Гостът моментално прозря какво се крие зад извинението му.
— И си помисли, че може да съм ти от помощ?
Скубльо почти простена:
— Да!
Гарвана тихо се засмя. На Кестенявия му се стори, че долавя триумфални нотки в смеха му.
— Добре, Скубльо. Тази нощ?
Съдържателят си представи как Попечителите извозват майка му. Преглътна отвращението от самия себе си и потвърди.
— Добре. Само че този път ще си ми помощник, а не партньор!
Той пак преглътна и кимна.
— Сложи старицата да си легне и слез долу. Разбра ли?
— Да! — прошепна Кестенявия.
— Добре. Сега се махай. Дразниш ме!
— Да, господине!
И Скубльо се оттегли. През целия ден не можа да погледне човек в очите.
В долината на Пристана виеше хаплив вятър, понесъл редки снежинки. Скубльо нещастно се уви в наметалото си. Имаше чувството, че е седнал не на капрата на каруцата, а върху ледена буца. Времето се влошаваше. Промърмори:
— Защо тази нощ?
— Моментът е идеален — зъбите на Гарвана тракаха. — Надали някой ще ни види! — и зави към Свещарската алея, от която се отклоняваха безброй задни улички. — Тук ловната територия е чудесна. В нощи като тези бездомниците се намъкват в уличките и мрат като мухи!
Скубльо потрепери. Беше прекалено стар за това. Но точно по тази причина се намираше тук — за да не остане на улицата в лошото време на такава нощ.
Гарвана спря каруцата.
— Иди да провериш ей-този проход!
Болка прониза краката на Кестенявия, веднага щом стъпи на тях. Добре. Поне изпитваше нещо. Не бяха измръзнали.
В тясната пряка беше съвсем тъмно. Претърси я по-скоро опипом, отколкото с поглед. Под една козирка намери увит в парцали човек, но той се размърда и изруга. Скубльо побягна. Върна се при каруцата точно когато Гарвана хвърли нещо отзад. Кестенявия отклони очи. Момчето не беше на повече от дванадесет годинки! Зловещият му партньор покри тялото със слама.
— Ето първия. В нощ като тази сигурно ще намерим най-малко дузина!
Скубльо преглътна възраженията си и се настани на капрата. Сети се за майка си — не би издържала и една нощ като тази.
На следващата пряка намери и първия си труп. Старецът беше паднал и, неспособен да се изправи отново, бе замръзнал в гротескна поза. С натежало сърце Скубльо замъкна вкочаненото тяло до каруцата.
— Нощта ще бъде ползотворна! — заключи Гарвана. — Нямаме съперници, а и Попечителите не биха излезли в такова време! — и добави тихичко: — Надявам се, че ще успеем да изкачим хълма!
Когато стигнаха до брега и всеки беше намерил по още един труп, Скубльо попита:
— Защо правим това?
— И на мен ми трябват пари. Очаква ме дълъг път, а така получавам големи суми бързо и без особена опасност.
Скубльо пък си мислеше, че опасността е много по-голяма, отколкото Гарвана е склонен да признае. За такива като тях Попечителите си имаха цял списък с възможни изтезания. Например — разкъсване на части…
— Не си от Хвойноград, нали?