Виждах масата с ъгълчето на окото си. Изсумтях.
— Прав си. Проклятие! Трябваше да броим главите след всяка разходка до кладенеца!
Масата се намираше зад гърба на Лихваря. Той не се обърна. Изчака раздаването, после се замъкна до тезгяха на Шилото и си плати мях бира. Докато пазарлъкът му отвличаше вниманието на местните, бързо размърдах пръсти с езика на глухонемите.
— Бъдете готови за нападение! Те знаят кои сме. Трябваше да си затварям устата пред Шилото!
Бунтът безумно копнееше да получи главите ни. Черният отряд си беше спечелил надлъж и нашир репутацията на успешен изтребител на бунтовническата напаст, където и да изникне тя. Макар че не сме чак такива късметлии, както ни описваха, новината за пришествието ни разнасяше ужас навсякъде, откъдето минем. Бунтът често минаваше в нелегалност и зарязваше всичките си дела, щом само приближим дадената област.
Да, но тук бяхме четирима — отделени от събратята си, очевидно неподозиращи, че ни грози опасност. Щяха да опитат. В момента най-важният въпрос беше как точно.
О, криехме козове в ръкавите си! Никога не играем честно, ако можем да го избегнем, философията на братството ни е в това да постигнем възможно най-добър резултат с възможно най-малък риск.
Високият, мургав мъж се надигна, напусна мястото си и се затътри по стълбите към спалните на горния етаж, Шекера изръмжа:
— Последвай го, Мускус!
Мускуса побърза след него, хилав като клонка на фона на якия мъжага. Местните зяпаха и се чудеха.
Лихваря използва знаци, за да попита:
— А сега какво?
— Ще чакаме — каза на глас Шекера, а после със знаци добави: — Ще вършим онова, за което са ни пратили.
— Не е много забавно да си жива примамка! — отвърна му със знаци Лихваря. Огледа нервно стълбището и предложи: — Я раздайте ръка и на Мускуса!
Погледнах към Шекера. Той кимна.
— Че защо не? Раздайте му около седемнадесет!
Мускуса имаше навика да залага ниско всеки път, щом събереше по-малко от двадесет. Като цяло тази стратегия не беше много лоша. Бързо пресметнах картите в главата си и се ухилих. Можех да му дам седемнадесет и да ми останат достатъчно ниски карти, за да раздам на всеки от нас по ръка, с която да го съсипем.
— Я ми подайте колодата! — Прехвърлих бързо картите, като изчислявах ръцете. — Ето!
Никой не получи карта над петица. Но в ръката на Мускуса все пак имаше по-високи, отколкото на останалите.
Шекера се ухили:
— Страхотно!
Мускуса обаче се бавеше. Лихваря заяви:
— Качвам се горе да го доведа!
— Добре — отвърна сержантът. Отиде и си взе бира.
Огледах местните. Започваха да им хрумват разни работи.
Втренчих се в един от тях и поклатих глава.
Лихваря и Мускуса се появиха след минутка. Слизаха пред мургавия, който пък се върна на мястото си. И двамата ни братя изглеждаха облекчени. Седнаха да продължим играта.
Мускуса попита:
— Кой раздаваше?
— Шекера — обясних му. — Ти си на ход!
Той веднага стреля ниско:
— Седемнадесет!
— Хи-хи-хи — отвърнах. — Изгарям те. Петнадесет!
Лихваря пък се наду:
— И двамата ви спипах! Четиринадесет!
А Шекера се обади:
— Четиринадесет. Натясно си, Мускус!
Мускуса остана вцепенен и невярващ в течение на няколко секунди. Накрая се сети.
— Копелета такива! Нарочно сте го направили! Да не мислите, че ще плащам за…
— Я по-кротко! Просто се пошегувахме, синко — ухили се нашият сержант, Брестака.
— Шегичка, а? И бездруго е твой ред да раздаваш!
Картите продължиха да обикалят и постепенно се спусна мрак.
Не се случиха други нередности. Местните започнаха да губят търпение. Някои се притесняваха за семействата си или задето закъсняват. Както навсякъде, повечето жители на Еша са загрижени най-вече за собствения си живот. Не ги интересуваше дали Бялата роза или пък Господарката е на власт. Малцината симпатизанти на Бунта се притесняваха и кога ще ни сполети отмъщението. Бояха се, че могат да останат заклещени между чука и наковалнята.
Преструвахме, се, че изобщо не сме схванали какво е положението. Шекера подаде знак:
— Кои са опасните?
Посъвещавахме се и се спряхме на трима, които можеха да представляват проблем. Шекера накара Мускуса да ги върже на местата им. С този ход осведомихме местните, че знаем какво се очаква и че сме подготвени. Не го предвкусваме с нетърпение, но сме готови. Нападателите изчакаха до полунощ. Бяха по-предпазливи от Бунтовниците, с които се срещаме по принцип. Може би репутацията ни се беше разраснала прекомерно…