Нахлуха стремително. Изпразнихме пружинните си тръби и развъртяхме мечовете, като отстъпихме в един ъгъл, далеч от огнището. Високият мъж наблюдаваше безразлично. Бунтовниците бяха много. Доста повече, отколкото очаквахме, и продължаваха да нахлуват. Блъскаха се, пречкаха се един на друг и се катереха по труповете на събратята си.
— Страхотен капан! — изпъшках. — Сигурно са поне стотина!
— Аха — отвърна Шекера. — Не върви на добре!
Ритна един в слабините и го резна, когато противникът му се присви.
Кръчмата вече гъмжеше от нашественици, а ако се съди по глъчката, отвън се тълпяха още. Явно на някого никак не му се искаше да се измъкнем.
Е, такъв беше и нашият план.
Ноздрите ми трепнаха. Във въздуха се разнесе миризма — съвсем лек повей, едва доловим над смрадта на страх и пот.
— Прикрийте се! — изкрещях и измъкнах от кесията на колана си мокър вълнен парцал. Смърдеше по-отвратително от настъпен скункс. Събратята ми направиха същото.
Някъде в тълпата изпищя човек. После още един. Надигна се адска глъчка от писъци. Враговете ни се суетяха наоколо, озадачени и паникьосани. Лицата им се кривяха в агония. Падаха на гърчещи се купчини, дращейки носовете и гърлата си. Много внимавах да държа носа и устата си заровени във вълната. Високият, слаб мъж излезе от сенките. Спокойно се зае да пронизва Бунтовниците със сребристо, педя и половина дълго острие. Пощади онези клиенти, които не бяхме вързали по местата им. Накрая подаде знак:
— Вече може да се диша нормално!
— Наблюдавай вратата! — нареди ми Шекера. Знаеше, че се отвращавам от подобни кървави кланета. — Мускус, ти поемаш кухнята. С Лихваря ще помогнем на Мълчаливия!
Бунтовниците отвън се опитаха да ни докопат, като пускаха стрели през вратата. Нямаха късмет. После се помъчиха да подпалят заведението.
Шилото бълваше змии и гущери от гняв. Мълчаливия, един от тримата магьосници на Братството, които бяха пратени в Еша още преди седмици, използва силите си да потуши огъня. Побеснели, Бунтовниците се приготвиха за обсада.
— Сигурно са свикали всичките си поддръжници в тази област! — оплаках се аз.
Шекера сви рамене. С Лихваря събираха труповете на защитни барикади.
— Сигурно са си устроили базов лагер наблизо!
Разузнаването за състоянието на Бунтовниците в Еша беше проведено щателно. Господарката се подготвяше добре, преди да ни прати в устата на лъва. И все пак не ни беше казано да очакваме, че на един хвърлей оттук са струпани подобни сили.
При все успеха ни умирах от страх. Навън имаше солидна тълпа и, ако съдим по гълчавата, непрестанно пристигаха още. След първото си изпълнение Мълчаливия вече не играеше с нашето асо в ръкава.
— Ти прати ли птичката си? — подпитах го, приемайки, че е имало причина за разходката му до горния етаж.
Той кимна. Това ме поуспокои малко. Но не кой знае колко.
Тонът на гълчавата се промени. Бунтовниците отвън заглъхваха. Нови стрели прелетяха през вратата. Още при първия щурм я бяха изкъртили от пантите. Струпаните на прага тела нямаше да забавят нашествието на Бунта.
— Смятат да влязат! — предупредих Шекера.
— Добре!
Той се присъедини към Мускуса в кухнята. Лихваря дойде при мен. Мълчаливия — стегнат и смъртоносен, като кобра — се разположи в средата на общата зала. Навън се надигна рев.
— Ей ги, идат!
С помощта на Мълчаливия удържахме главния напор, но нападателите започнаха да блъскат по капаците на прозорците. Скоро защитниците на кухнята бяха принудени да я напуснат. Сержант Шекера уби един прекалено ревностен нападател и отдели няколко секунди, колкото да се провикне:
— Къде, по дяволите, се бавят, Мълчалив?
Магьосникът сви рамене. Изглеждаше почти безразличен пред близостта на смъртта. Метна заклинание по един наглец, който се опитваше да мине през прозореца.
В нощта прозвуча ревът на тръбите.
— Ха! — изкрещях. — Идат най-сетне!
Последната врата на капана се беше захлопнала.
Оставаше нерешен един въпрос: дали Отрядът щеше да дойде, преди нападателите да ни довършат? Поддадоха още прозорци. Мълчаливия не можеше да бъде едновременно навсякъде.