— Към стълбите! — извика Шекера. — Отстъпвайте към стълбите!
Затичахме се. Магьосникът призова пагубна мъгла. Не беше смъртоносното чудо, което използва преди това. Вече не беше в състояние да повтори същия номер — нямаше време да се подготви.
Стълбите бяха лесни за удържане. Двама души и Мълчаливия зад гърба им бяха достатъчни да ги защитават вовеки веков. Бунтовниците бързо го забелязаха и се заеха да палят пожари. Този път нашият магьосник нямаше с какво да потуши пламъците.
7.
Хвойноград — Крейг
Предната врата се отвори. В „Лилията“ нахлуха двама души, отупаха крака и очупиха леда от дрехите си. Скубльо се разтича да им помогне. По-едрият го избута от пътя си. Другият прекоси стаята, изрита Аса встрани от огъня и се разположи там, с протегнати към пламъците ръце. Гостите на Кестенявия се втренчиха в огнището, слепи и глухи за развитието на събитията. С изключение на Гарвана, както забеляза Скубльо. Той изглеждаше заинтригуван, макар и в никакъв случай — кой знае колко притеснен. Съдържателят се изпоти. Крейг най-сетне се обърна към него.
— Защо не намина вчера, Скубльо? Липсваше ми!
— Не успях, Крейг! Нямах и какво да ти донеса. Ето, виж касичката ми! Знаеш, че ще ти платя! Винаги си плащам. Просто ми трябва още малко време!
— Закъсня и миналата седмица, Скубльо. Проявих разбиране. Знам, че си имаш проблеми. Но закъсня и предишната седмица, да не забравяме. А и още по-предишната… Разваляш ми реномето, така да знаеш. Сигурен съм, че не лъжеш, когато казваш, че ще ми платиш. Но какво ще си помислят хората? А? Като нищо и те ще почнат да закъсняват. А може даже да решат, че няма нужда да си плащат изобщо!
— Крейг, не мога! Виж в кутията. Веднага, щом се отвори работа…
Крейг махна с ръка. Червения се пресегна под тезгяха.
— Навсякъде е зле с работата, Скубльо. Аз също си имам проблеми. Имам си разходи. Не мога да ги посрещна, ако ти не изпълняваш задълженията си!
Той обиколи общата зала, като изучаваше мебелите. Съдържателят с лекота му четеше мислите. Крейг искаше „Лилията“. Искаше да завре Скубльо в толкова дълбока дупка, че да му се наложи да се откаже от заведението. Червения връчи на началника си касичката на Кестенявия. Той се намръщи.
— Вярно, работата върви на зле! — и махна с ръка.
Едрият — наричаха го Бройчо — изви лактите на Скубльо изотзад. Той за малко да припадне. Крейг се ухили зловещо.
— Я го претърси, Червен! Виж дали не крие нещо! — и изсипа касичката. — Изпразни му джобовете на тезгяха!
Естествено, Червения намери сребърната лива, която Гарвана беше дал.
Крейг поклати глава.
— Скубльо, Скубльо, ти ме излъга!
Бройчо изви още по-здраво ръцете на съдържателя. Много болеше.
— Тези не са мои! — възрази Кестенявия. — На Гарвана са. Искаше да му купя дърва. Затова и бях тръгнал към Бамбука!
Крейг го огледа. Скубльо знаеше, че лихварят е наясно: казва му се истината. Кураж не му стигаше да го излъже. Беше ужасен до смърт.
Зловещият му гост спокойно можеше да го натовари така, че да се откаже от „Лилията“, за да откупи живота си. И тогава какво? Щеше да остане без пукната пара, на улицата… На всичкото отгоре трябваше да мисли и за старата си майчица, която се нуждаеше от грижи.
Майката на Скубльо изруга Крейг. Всички я пренебрегнаха, включително самият съдържател. Безвредна беше. Глезанка стоеше вцепенена на вратата на кухнята, притиснала длан към устата си, ококорена умолително. Гледаше по-скоро Гарвана, а не Крейг и Скубльо.
— Какво искаш да му счупя, Крейг? — попита Червения.
Съдържателят потрепери. Червения се наслаждаваше на работата си.
— Не трябваше да ни бавиш, Скубльо! И не биваше да лъжеш Крейг! — додаде бандитът.
Замахна свирепо. Скубльо се задави и се прегъна на две. Бройчо го задържа прав. Червения отново го удари. И тогава се намеси тих, студен глас:
— Истината ви каза. Аз го пратих за дърва!
Крейг и Червения отклониха вниманието си. Бройчо не отпусна хватката.
— Ти пък кой си? — поиска да знае лихварят.
— Гарвана ме наричат. Остави го на мира!
Крейг се спогледа с Червения, който се обади:
— Мисля, че е най-добре да не говориш по този начин с господин Крейг!
Гарвана вдигна глава. Раменете на противника му неволно се стегнаха — честта му беше поставена на изпитание и нямаше избор. Пристъпи напред и замахна с разперени пръсти. Гарвана сграбчи ръката му още във въздуха и я изви. Червения падна на колене и през стиснатите му зъби се изтръгна стенание. Победителят му отбеляза: