— Доста глупаво постъпи!
Изумен, Крейг отвърна:
— Голям хитрец си, господинчо! Я го пусни, докато още си цял-целеничък!
Гарвана се усмихна за пръв път, откакто Скубльо го беше видял да прекрачва прага му.
— Това също не беше умно!
Чу се звучно пукане. Червения изпищя.
— Бройчо! — нареди Крейг.
Грамаданският телохранител метна Скубльо встрани. Беше два пъти по-едър от Червения, бърз, силен като планина и горе — долу толкова умен. Никой не оцеляваше след среща с Бройчо.
В ръката на Гарвана се появи страховито острие, дълго цяла педя. Биячът спря толкова бързо, че краката му се преплетоха. Падна напред и се удари в ръба на масата пред противника си.
— О, мамка му! — простена Скубльо.
Явно някой щеше да загине. Крейг нямаше да остави нещата току-така. Щеше да е зле за бизнеса му.
Но щом грамадата се надигна, лихварят нареди:
— Бройчо, я помогни на Червения!
При това го каза съвсем спокойно и сговорчиво.
Бройчо послушно се обърна към Червения, който се беше измъкнал встрани и нежно гушкаше китката си.
— Май тук възникна малко неразбирателство — поясни Крейг. — Ще го облека с прости думи, Скубльо! Имаш една седмица да ми се изплатиш. И главницата, и лихвата.
— Но…
— Никакво „но“, драги! Така е по договор. Убий, когото щеш. Обери го до шушка. Продай трупа му. Но намери парите!
Нямаше нужда да обяснява какво ще стане в противен случай.
Скубльо си обеща, че всичко ще се уреди. Лихварят нямаше да посмее да го нарани. Той му беше твърде добър клиент. Но откъде, по дяволите, щеше да намери парите? Не можеше да разпродаде имота. Не и точно в началото на зимата. Старицата нямаше да оцелее на улицата…
Когато Крейг отвори вратата, в „Лилията“ нахлу студен въздух. На излизане стрелна с поглед Гарвана, който дори не мръдна вежди в негова посока. Вместо това нареди:
— Докарай насам вино, Скубльо! Моето май се разля!
Кестенявия се разбърза, макар че лактите още го боляха от хватката на Бройчо. Не можа да сдържи смръщването си.
— Благодаря ти, Гарван, но не биваше да се месиш. Той ще те убие заради тази случка!
Клиентът му сви рамене.
— Върви при продавача на подпалки, преди някой друг да е поискал да вземе парите ми!
Скубльо погледна към вратата. Не му се излизаше навън. Те може би го причакваха. После отново се втренчи в Гарвана. Той пак си чистеше ноктите с онова зловещо ножче.
— Веднагичката!
Навън започваше да вали сняг. Улиците бяха предателски опасни. Само тънък бял воал покриваше калта. Скубльо не преставаше да се пита защо ли Гарвана се намеси в свадата. Да защити парите си? Разумна причина… Само дето разумните хора кротуват, когато са близо до Крейг. Той би ти прерязал гърлото дори ако си го погледнал накриво.
Гарвана беше нов в района. Може би не беше чувал за Крейг?
Е, щеше да научи по трудния начин. Животът му вече не струваше и пукната пара.
Впрочем на Скубльо странният клиент му изглеждаше добре подплатен в парично отношение. Но не би мъкнал цялото си съкровище със себе си, нали? Може би го криеше в стаята си. Може би даже имаше достатъчно за дълга му към Крейг. Ако Кестенявия успееше да спретне номер и… заемодателят му щеше да оцени подобна постъпка.
— Я да ти видя паричките! — изръмжа Бамбука, когато го попита за дърва. Скубльо покорно извади сребърната лива на Гарвана. — Ха! Кой е умрял тоз път?
Кестенявия се изчерви. Миналата зима в „Лилията“ умря една проститутка. Той претърси вещите й преди да повика Попечителите. Майка му живя на топло през остатъка от зимата. Но Скубльо сбърка. Взе, та каза на Аса и целият Патък узна. Според обичая Попечителите получаваха всички земни блага на новопочиналите. С тях и с даренията издържаха службата си и Катакомбите.
— Никакви мъртъвци този път! Един от клиентите ме прати.
— Ха! В деня, когато при теб влезе клиент, дето има какво да си върже в кесията… — Бамбука сви рамене. — Какво ли пък съм се загрижил? Не ми трябват доказателства, я! Какво ще кажеш за ей онзи куп с дърва — става ли?
Скубльо се помъкна обратно към „Лилията“, изчервен като домат. Ребрата го боляха. Бамбука дори не се и помъчи да прикрие презрението си. В кръчмата, след като огънят здравата заби зъби в хубавия дъб, Кестенявия наля две халби вино и седна срещу Гарвана.