Но сега вече беше твърде късно да започва да гради нещо подобно. Щяха да са нужни години, за да представи всички предложения и да се пребори с цялата бюрокрация, докато го одобрят. А нямаше пред себе си тези години. Нямаше нужда някой лекар да му казва, че тялото му се разпада. Не виждаше като хората, не можеше да диша като хората и, Всемогъщи боже, дори не можеше да пикае като хората. Чарковете се износваха, а нямаше резервни под ръка.
И какво щеше да стане, когато най-накрая ритне камбаната? Какво щеше да стане със земята му? Ами наемателите? Къде щяха да отидат те?
Може би отговорът се криеше в този младеж. Вероятно имаше начин Джордж да му остави земята. Щеше да я уважава, да я запази, точно както би постъпил той самият, ако можеше да продължи да живее. Ето вероятното разрешението на всичките му грижи.
Но това означавеше, че трябва да му каже истината за наемателите. Не беше сигурен, че младежът е готов да я чуе.
Седна на слънце на стълбите пред входната врата и запали още една цигара. Предстоеше му сериозен размисъл.
Започнаха новините в пет.
Джордж бе зает през целия ден, прекопавайки лехата с морковите и поразчиствайки малко вътре. Това, че имаше гост, го накара да осъзнае колко отдавна не е било метено както трябва.
Но преди да се заеме с тези неща, той изчака младежът да заспи, повдигна тайния капак под рогозката в ъгъла на голямата стая и каза на наемателите, да се спотайват през деня. Те разбраха и обещаха, че ще мируват.
Сега седеше пред телевизора, гледаше Новини по очевидци и прехвърляше днешната поща: три чека с малки суми от компаниите за поздравителни картички — не беше много, но щеше да стигне, за да плати данъка за това тримесечие. Вдигна поглед към екрана, когато чу, че се споменава „град Монро, Лонг Айлънд“. Някаква ореинталска красавица седеше срещу тип в син костюм, който приличаше на учен. Тя тъкмо казваше:
— … обяснете на нашите зрители какво точно прави Гилрой Конърс толкова опасен, доктор Клайн.
— Той е социопат.
— И в какво точно се изразява това?
— Казано на по-разбираем език, това е разстройство на личността, при което индивидите не осъзнават понятията „собствен“ и „чужд“, нямат представа за добро и зло в общоприетия смисъл.
— Така да се каже, нямат съвест.
— Точно така.
— Те всички ли са убийци като Конърс?
— Не. Най-известните в историята престъпници и серийни убийци са социопати, но насилието не е задължителна част от техния образ. Доверените лица, които одират кожите на разни вдовици или крадат от инвалиди са също толкова социопатични, колкото Чарлз Менсъновците2 по света. Ключовият елемент в социопатичния характер е неговата или нейната липса на вина. Те ще направят всичко, което е по силите им, за да получат това, което са си наумили и няма да почувстват угризения, когото и да наранят по пътя си.
— Гилрой Коннърс бе осъден за убийството на Дороти Екърс. Мислите ли, че ще убие пак?
— Трябва да се разглежда като опасен. Той е социопатична личност с осбено нисък праг на фрустрация3.
Освен това е много изпечен лъжец. След като истината не означава нищо за него, той може да вземе всяка страна в даден спор, която и да е морална позиция и да я защитава крайно убедително.
Един глас от публиката — Джордж позна, че принадлежи на един от обичайните подставени зрители — се обади извън кадър:
— Явно от него би излязъл велик политик.
Всички добре се посмяха, а после ориенталката каза:
— Като оставим шегата настрана, какво трябва да предприемат нашите зрители, ако някой от тях го забележи?
Изведнъж изражението на доктор Клайн стана мрачно:
— Заключете вратите и незабавно повикайте полиция.
Камерата се приближи към ориенталската девойка:
— И така. Разговаряхме с доктор Едуърд Клайн, психиатър от Лонг Айлънд, който е преглеждал Гилрой Конърс и даде показания по делото за убийството на Дороти Екърс.
— В случай, че сте спяли или сте били извън страната през последните двайсет и четири часа, целия Лонг Айлънд бе претършуван в търсене на Гилрой Конърс, осъдения убиец на деветнайсетгодишната Дороти Екърс от смесения колеж. Конърс избяга от ареста миналата нощ, когато поради грешка в документацията бе случайно преместен в Невропсихиатричния институт на Монро, вместо в строго охраняваната килия, както бе поставено от съда. Бащата на жертвата, издателят Джефри Екърс, обяви петдесет хиляди долара награда за информация, която би довела до залавянето му.
Петдесет хиляди!, си помисли Джордж. Мога да направя с тях какво ли не!